Мадисън премигна. Той внезапно си даде сметка, че офертата беше за около четиристотин хиляди долара!
ТОЙ БЕШЕ КУПИЛ ЕДНА ОБИТАВАНА ОТ ДУХОВЕ ГРАДСКА КЪЩА!
Глава пета
— Скачащи комети, ама си те бива? — тананикаше си Флик, когато се издигнаха над покрива и отлетяха. — Сега можем да си го ограбваме, без разни пазачи да си пъхат носовете.
— Флик, — каза Мадисън, — ние ПРИТЕЖАВАМЕ къщата.
— Няма значение — отвърна Флик. — Моята мечта е на път да се сбъдне! Виж, имам кутията и четирифутов куп указания на всичкото отгоре. Леле, колко лесен взлом ще бъде! О, човече, да не би всичките ми мечти да се сбъдват?
— Флик…
— О, остави това на мен. Ти си умник. Трябва да го призная сега. Аз грешах: един убиец може да има акъл и за нещо друго, освен за кошмари. Леле, какъв майсторски удар! Боже, а пък аз размишлявах месеци наред върху това!
— Флик, слънцето вече залязва и аз мисля, че е време да приключваме за днес. Сутринта трябва да стана рано и да се захвана с моята си работа!
— Ей, това ти показва защо трябва да оставиш всичко в мои ръце. Престъпността работи най-добре нощем и ти не бива да забравяш това.
Бяха скочили в небето, а уличните платна, опънати като наредени една зад друга светулки, оставаха зад гърба им.
— Флик, ние май напускаме градските зони. Къде отиваш?
— Хич не си тормози главата. Ако си имал една умна идея, това не означава, че можеш да се справиш с всичко наоколо. Просто се отпусни там отзад.
— Флик, мисля, че…
— Подай ми едно кексче, моля те. В онова странично чекмедже са. И ти си вземи.
От лявата им страна се простираше обширно море, те летяха успоредно на брега, а едно зеленикаво крайбрежно вълнение рисуваше панделки от пяна върху пясъка на фона на смрачаването. Големи алени облаци далече на запад хващаха последните отблясъци на слънцето.
След това, на фона на увеличаващия се сумрак, плажовете отстъпиха място на скали, а на фона на звездите започнаха да се открояват черните силуети на планини. Изведнъж Флик дръпна крака си от газта и посочи.
Точно пред тях се простираше огромна абаносова купчина, разположена по върховете на скалите, които падаха право надолу към морето от четвърт миля височина. Назъбените Стени, които ограничаваха акри наред, бяха още по-тъмни на фона на мастилено черното небе.
— Това е Местният затвор на Конфедерацията, — каза Флик. — Двеста мили от Правителственото градче и две след деветия кръг на ада. Брат ми изкара двайсет години тук и ми разказа всичко за това място. Преди е бил форт на Армията, който е побирал един милион мъже в големи подземни бункери. Но част от него била разрушена при земетресение, което бутнало някой от скалите, така че го дали на „сините бутилки“. Те пък го използват за хората с присъди от двайсет години нагоре: бягството от тук е невъзможно, така че докарват с кораби най-големите престъпници от всички ъгълчета на Конфедерацията. Там има около двеста хиляди затворници, които никога не виждат слънчева светлина. — Той пъхна личната пластинка на Мадисън в един отвор на таблото.
— Искаш да кажеш, че ще влезем между убийци? — попита Мадисън.
— О, шефе, ти наистина ме убиваш. Вечно шмекеруваш. Не е необходимо да се преструваш пред мен. Аз съм шофьорът ти, помниш ли? — Флик се изкикоти. — Офицер от Апарата да пищи като малко момиченце, че щял да се приближи до престъпници! И при това убиец! — Явно си мислеше, че това е много смешно. После стана сериозен. — Ето го сигналът им за влизане: Сега ме остави аз да говоря, чу ли?
Силна Светлина попадна върху тях от едно укрепление, след което изгасна. Светнаха обаче четири ярки сини светлини, които къпеха двора в зловещи отблясъци.
Флик приземи колата и двамата излязоха. Две „сини бутилки“ приближиха, а дулото на едно оръдие ги прикриваше от една висока бойна кула. Флик им показа пластинката на Мадисън, след което едно фенерче освети лицето на Мадисън, за да го сравнят със снимката. В далечината се чу бумтенето на крайбрежното вълнение, а вятърът стенеше.
— Отведете ни при надзирателя — каза Флик.
Минаха по песъчливия двор, през една ръждясала врата и не след дълго бяха въведени в някаква стая с каменни стени, където един много стар и с много сурово лице мъж тъкмо си обличаше сакото.
— И какво е толкова спешно, че да идвате тук през нощта? — попита надзирателят кисело.