— Какво означава „модел“?
— Направи разпечатка на онези и ги сложи при списъка на тези, които ще се разхождат.
Флик измърмори нещо. Беше ударил друг грешен клавиш.
— Хей! — каза Мадисън. — Тук има един бивш оператор от „Вътрешен обзор“, който излежава доживотна присъда заради кражба на оборудване!
Флик беше отвратен.
— Виж какво, ако ще си събираш друга банда, иди на някой друг терминал: тук ми пречиш.
Мадисън се приближи до друг терминал и проучи как се действа с него. Захвана се на работа.
Глава шеста
Два часа по-късно Мадисън се чувстваше доста зле. Стоеше на призрачната синя светлина в двора на затвора, подпираше се с една ръка на еърбуса и се опитваше да не повърне. Изтънчен по природа, той се страхуваше, че ще мирише на това седмици наред.
Надзирателят, който беше удържал на думата си, беше разходил по десет кандидата наведнъж в един зловонен общ бункер, а Флик и Мадисън трябваше да се справят със задачата да интервюират всеки от тях. Заедно бяха минали през 480 затворника. Бяха избрали 48. Накрая нещастните 432, които НЕ бяха избрани, ги напсуваха обилно.
И ето че идваха плодовете на техните интервюта, след като бяха отбелязани в архивите на затвора. Малката шайка беше ръчкана напред от пазачите, всеки от които държеше по един жилец в ръка. Най-отзад вървяха допълнителни „сини бутилки“, които бяха въоръжени и в пълна бойна готовност.
Нощта беше тъмна, а дворът — студен от вятъра, идещ от морето. Униформите на затворниците се издуваха от вятъра като плющящи знамена около тънките им крайници. Воняха; косите им бяха сплъстени; бяха много, слаби. Четиринайсетте жени и трийсет и четирите мъже трябваше да са били укротени, но те не бяха.
Когато видяха лъча на стената, те спряха. Не бяха излизали навън, а някои от тях и години наред. Огледаха нагло наоколо. Няколко от тях избухнаха в смях, насочен към охраната, подигравателен смях. Флик и Мадисън не бяха избирали осъдени, които изглеждаха укротени.
Докато вървеше по тъмната настилка към Мадисън, надзирателят чу смеховете, обърна се и изгледа групата. После се обърна към Мадисън и му бутна няколко формуляра, които бяха на дъска, защото трябваше да бъдат подпечатани.
— Надявам се, че знаете какво правите — каза надзирателят. — Хората, които вие избрахте, не са тези, които аз бих избрал за пускане под гаранция. Прескочихте много птички там долу, които може би са се поправили. Някои от тези, които избрахте, са навярно убийци, на които никога не успяхме да им намерим добрите страни. Ония жени са ужасна пасмина — способни са на всичко. Мисля, че ви измамиха с външния си вид. Но вие в Апарата винаги сте били побъркани. Ние ги прибираме, а вие ги пускате. Правителството ни плаща, за да пречим на престъпленията, а на вас ви плаща, за да ги правите. Смешен свят.
Мадисън му върна вече подпечатаните документи.
— Там имате 48 убийци — каза надзирателят. — Не им обръщайте гръб. Успех.
Той направи няколко крачки към вратата на затвора, но тогава промени решението си и се обърна към опърпаната и мръсна група, която му се хилеше на фона на вятъра и светлината от прожектора. С висок и груб глас той каза:
— Слушайте, пилешки курешки такива. Ако някой от вас отново се покаже тук, ще го сложа в металната кутия долу в най-тъмната дупка и даже няма да си даваме труд да го погребваме, когато умре. Ще бъдете на свобода само докато този офицер от Апарата е жив. В документите ви пише да бъдете върнати тук по всяко време, ако той нареди това. Ако избягате от него, за вас се издава заповед и бързо се връщате пак при нас. Мястото ви е в ада, а не на свеж въздух. — Той посочи Мадисън категорично. — Подчинявайте се на този човек, бибипци такива, или ще бъдете мъртви!
Мадисън гледаше надзирателя, докато той се отдалечи. Човекът си беше заработил парите: беше прехвърлил пълния контрол над тези осъдени на Мадисън с речта си, дори и да подозираше, че Мадисън ще им заповяда да вършат престъпления.
Малко по-рано Флик се беше обадил на Колбер от затвора и сега от нощта изплуваха три въздушни карета, както и един еърбус, който да откара обратно шофьорите от „Зипъти-Зип“. Проблясваха в нощта, докато се спускаха, след което спряха на светлината на прожектора. Бяха блестящи нови превозни средства — светещи и елегантни.
Един шофьор изскочи от еърбуса на „Зипъти-Зип“, забеляза Мадисън и го приближи с множество документи, които трябваше да бъдат подпечатани. Докато чакаше, той се взря в групата затворници.