— Абе, Флик, не разбирам защо да не отидем в градската къща в Джой сити.
— О, не! Това би било измама!
— Е — каза Мадисън, — ти можеш да правиш каквото си искаш, но аз ще заведа МОЯТА банда там!
— ТВОЯТА банда — МОЯТА банда! Какво е това? Да не би да се разделяме? По дяволите, това може да доведе до война между бандите!
— О, трябва да предотвратим това на всяка цена — каза Мадисън. — Чуй сега, измислих компромисен вариант. Казаха ни, че 76-ият етаж е съвсем обикновен. Цялата плячка е на останалите четири етажа. Обещавам тържествено да не пускам никого да се качва на горните четири етажа.
Флик се намръщи. Премисли го. И тогава каза:
— Добре. Никой няма да ходи на горните четири етажа, докато не сме готови да ги ограбим. Значи решено. Отиваме на 76-ия етаж на градската къща.
Мадисън тръгна да излиза, за да даде знак на въздушните карети.
— Чакай малко — каза Флик. — Ще бъде адски подозрително да отидем в онзи луксозен квартал с банда затворници, които още са с райетата си. Полицаите ще ни покрият отвсякъде като одеяло. Първо ще отидем да ограбим някой магазин за дрехи.
— НЕ! — прекъсна го Мадисън.
— Да! — каза Флик. — Аз направих компромис за 76-ия етаж на градската къща. Сега и ти трябва да направиш някакъв компромис. Знам кой е магазинът за най-шикозно дамско и мъжко облекло, за което някога си чувал. ОГРОМЕН! Даже магазините за благородници вземат стоката си оттам. Освен това трябва да снабдя с униформа лакейката си: има ужасно големи цици, та ще ни е необходим богат избор, иначе няма да й намерим по мярка. И понеже трябва да намеря униформа за нея, просто ще облечем там и останалата част от бандата.
Мадисън го погледна отвратен.
— Името на магазина е „Стъклени одежди“. Намира се в покрайнините на Търговското градче, целият район е безлюден през нощта. Проверил съм го местенцето. Има само един пазач, който при това е много стар.
Като видя решимостта му, Мадисън се почувства безсилен.
— Страхувам се, че аз ще чакам навън.
— Ами добре. Ти ще бъдеш този, който свирва при опасност. — И Флик изскочи навън, хукна към въздушните карети, като нареждаше на шофьорите да го следват и прошепваше на всеки един от тях, че сега ще направят първата си акция и ще се снабдят с малко дрехи.
Не след дълго те се понесоха в небето, след като напуснаха двора на затвора, и се спуснаха надолу по брега. Луната се беше показала и къпеше нощта в мека зеленикава светлина. Огромният силует на Местния затвор на Конфедерацията изчезна зад гърба им. След това изчезнаха и планините.
Флик си тананикаше щастливо.
— Човече, отиваме на първата си акция!
Мадисън погледна надолу. Носеха се успоредно на окъпания в лунна светлина бряг, а крайбрежното вълнение оставяше дълги панделки по пясъка.
Мадисън погледна назад.
КАРЕТИТЕ ГИ НЯМАШЕ!
— СПРИ! — изкрещя той на Флик. — Караш твърде бързо!
— КАКВО? — попита Флик — Няма ли ги каретите? Карах само с триста. Тия карети съвсем лесно вдигат четиристотин! Избягали са!
Той завъртя във въздуха Модел 99 и пусна скенерните прожектори да шарят из цялото небе.
НИКАКВИ БИБИПКАНИЯ!
Никакви следи от въздушни карети на екрана.
— Ей, бибипка им! — вбеси се Флик. — На това му се вика благодарност! Тъпите бибипци са се отнесли на някоя своя акция!
— Нека да се върнем по пътя, по който дойдохме — каза Мадисън. — Може да са катастрофирали. Можеш ли да претърсиш земята с нещо?
Флик занатиска копчета и намери лъчов детектор на метал, който работеше и отчиташе.
Хукнаха обратно към осветения от луната пясък. Върховете на планините се показаха още веднъж на север, когато те се върнаха.
И тогава ЗВЪН. ДВА ПЪТИ. ТРИ ПЪТИ!
Долу на пясъка имаше три въздушни карети!
Като се страхуваха от най-лошото, Флик и Мадисън полетяха право към тях и минаха много наблизо.
КАРЕТИТЕ БЯХА ПРАЗНИ!
— О, Боже — изстена Флик — избягали са навътре към сушата! Никога няма да ги намерим в тоя шубрак. Къде, за Бога, е бутонът за улавяне на телесна температура?
— Не ти трябва — каза Мадисън. И посочи.
Групата не беше навътре в сушата. А към крайбрежното вълнение. Биеха ли се?
Модел 99 се завъртя почти над главите им и се приземи с удар на пясъка. Мадисън изскочи.