Навсякъде търчаха осъдени!
ЮХУУ, крещяха те, ЮХУУ!
Мадисън хвана ръката на една гола жена, докато минаваше покрай него. Но тя се откопчи като крещеше ЮХУУ!
Той забеляза един мъж, който беше спрял, за да си поеме дъх, и бързо отиде при него. Беше един от готвачите със специални знания за доставката на храна.
— Какво става тук? — Мадисън попита голия мъж.
Той още не си беше поел въздух, но накрая каза:
— Страхувам се, че вината е моя, шефе. Вашият лейтенант Флик ни каза, че ще си набавим нови дрехи тази нощ, и аз рекох на останалите: „Да изхвърлим тия парцали!“. Мисля, че малко се ентусиазираха.
Откъм лакътя на Мадисън дойде глас. Беше на режисьора, който — гол, както майка го е родила — каза:
— Не е ли страхотно? Само ако операторът ми имаше камера, можех наистина да го вкарам в кутията. И да го покажа като „Обредите на морската богиня“. Дявол да го вземе, все пак ще го режисирам. ТИ ТАМ! ГРАБНИ ОНАЗИ ЖЕНА И Я ХВЪРЛИ ОТ СКАЛИТЕ!
Мадисън хукна обратно към Модел 99. Еърбусът имаше всеки познат уред за производство на шум: сирени, клаксони, пищящи лъчове, виене и взривяване на бомби. Той ги задейства едновременно. Страховита смесица от звуци полетя по вълните и пясъка. От водата започнаха да излизат голи затворници и да търчат от дюните, за да видят какво става.
Мадисън намери копче за широк лъч и го натисна. Сцената незабавно стана светещо жълта.
Сега Мадисън беше заобиколен от банда голи тела. Той ги преброи набързо. Последният току-що пристигаше: сега вече бяха четирийсет и осем.
— По дяволите! — извика Флик над бумтенето на крайбрежното вълнение. — Как ще си свършим работата без дрехи?
— Ти каза, че акцията е за набавяне на дрехи — провикна се някой.
— Точно така! — добави втори.
Една жена извика:
— Можете да ни биете, но пак няма да облечем отново тия парцали!
Мадисън усети бунт във въздуха. Той даде знак на Флик да мълчи.
— Мисля, че направихте точно каквото трябваше! — извика той. — Само нека тия парцали да не останат да лежат тук. Хората ще си помислят, че някой е избягал. Така че ги съберете и да тръгваме.
Тълпата се разпръсна.
След малко всички парцали бяха събрани на една огромна купчина точно до разделителната линия между водата и сушата. Някой донесе лазерна запалка от въздушните карети и я задейства.
Това щеше да бъде добре, но някой бързо донесе съчки и ги струпа върху огъня, а после друг донесе още и така се получи голям лагерен огън. Намериха това за страхотно и като се хванаха за ръце, затанцуваха около него в два кръга, които се движеха в противоположна посока.
Тогава по незнайно какъв начин започнаха да се подават от ръка на ръка кексчета и газирана вода от чекмеджетата на Модел 99. Бяха ограбили еърбуса!
После насядаха около огъня, започнаха да пекат кексчетата на дълги пръчки и да гълтат газирана вода от кани. А някой започна да пее някаква песен!
Флик беше кипнал.
— Ама че банда! Смъмри ги, шефе! Вразуми ги! Имат да вършат работа тази нощ!
— Ти ги смъмри и вразуми — отвърна му Мадисън.
— Ти си шефът. Трябва да се научат да имат респект към теб.
— Ти си лейтенантът. Ти трябва да ги научиш да имат респект към мен.
— Отвратен съм — каза Флик. — Отивам да седна в еърбуса.
Кексчетата бяха изчезнали. Каните с газирана вода бяха празни. Бяха свършили главотръса и сега пушеха цигарите.
Мадисън стана. Каза, като надвикваше прибоя:
— Добре. Става късно. Хайде да тръгваме.
— Само да измием пясъка от себе си! — извика някой.
Чу се шумно търчане към морето и всички започнаха да се боричкат във водата.
Едно момиче от цирка, чието тяло блестеше на лунната светлина, изскочи от водата и побягна към Мадисън. Други три я следваха доволни по петите. Мадисън си мислеше, че те просто гонят първото, докато тя не скочи върху него. Сграбчи го с вик. Другите скочиха върху него.