— Хайде, идвай вътре! — завикаха му те.
Съблякоха дрехите му толкова бързо, че той не можа да се усети как остана гол. Леле, тия момичета бяха експерти по събличането!
Занесоха го право в морето и го хвърлиха в зъбите на една приближаваща вълна. Мадисън се показа на повърхността, като бълбукаше и махаше с ръце.
Нещо го дръпна надолу. Още не си беше поел въздух. После се оказа на повърхността, а те го носеха.
Блъскани от вълните, четири момичета го изнесоха отново на сушата. Мадисън кашляше, кихаше и се опитваше да си поеме въздух.
Държаха го хоризонтално на шест фута от земята.
Замъгленият му поглед различи лица, които тичаха към него.
Щяха да го затрият!
Огледа се наоколо разтревожено.
На фона на светлината от огъня и от колата очите им просветваха. Като на вълци?
Изведнъж започнаха да тананикат:
— ХИП! ХИП! ХИП! ХИП!
Това, което поддържаше марша им наоколо някакъв вик на затворник или пазач ли беше?
Вървяха към огъня. Вътре ли щяха да го хвърлят?
Вече го носеха около огъня. Нещо като дивашки ритуал.
— ХИП! ХИП! ХИП! ХИП! — като индианци или диви животни!
И тогава изведнъж всички спряха. Един мъжки глас — този на режисьора? — започна някакъв напев, като изпяваше един ред, а другите му отговаряха.
— Коя е бандата?
— НИЕ СМЕ БАНДАТА!
— Коя е шайката?
— НИЕ СМЕ ШАЙКАТА!
— Кой е шефът?
— ТОЙ Е ШЕФЪТ!
И хвърлиха Мадисън във водата!
Той излезе като шляпаше.
Повече не му обърнаха никакво внимание. Бяха се запътили вкупом към въздушните карети.
Без да знае как да приема всичко това, но с твърдото убеждение, че не от такъв имидж и респект се нуждае, Мадисън се запъти самотен към мястото, където му бяха съблекли дрехите.
Той се избърса с долната си риза и облече отново дрехите си.
Огледа наоколо, за да види дали нещо не е изпаднало от джобовете му. Нищо нямаше по земята. Той потупа джобовете си. Личната му пластинка беше там. Но тогава усети липсата на нещо изпъкнало, което трябваше да бъде на гърдите му. Опипа отново.
ПОРТФЕЙЛЪТ МУ С 48 ХИЛЯДИ КРЕДИТА БЕШЕ ИЗЧЕЗНАЛ!
Усети как пребледнява.
Погледна въздушните карети в далечината на лунна светлина. Всички се бяха качили и чакаха да потеглят.
Потръпна при мисълта, че пак ще трябва да се разправя с бандата.
Това реши проблема. Най-напред трябваше да поработи над собствения си имидж. Приближи се към Модел 99.
— Ама че банда — измърмори Флик. — Сбирщина гадни плажни бибцпци, тръгнали на почивка.
Мадисън се отпусна на седалката. Не можеше никак да се съгласи с Флик. Бандата беше сбирщина от престъпници. Той обаче нямаше да каже на Флик, че са му откраднали портфейла — нямаше смисъл да нарушава имиджа си още повече.
Глава осма
Когато навлязоха в покрайнините на Търговското градче, отдолу беше тъмно като в рог. Един хълм блокираше пътя на лунната светлина, като оставяше в дълбока сянка онази част от равнината, която им трябваше.
Това беше добре дошло за Мадисън. Той не можеше да си представи по-голямо безразсъдство от това да използваш Модел 99, който си личеше отдалеч, за обир. Понеже не беше съвсем неук по отношение методите на престъпленията — защото те често вървят ръка за ръка с истински експертните връзки с обществеността — той знаеше, че обикновено се открадват коли и след като утихне шумотевицата, се зарязват някъде без отпечатъци.
Широк заводски комплекс, който се простираше на площ вероятно от шест квадратни мили се мержелееше в тъмнината под тях, като явно целият работеше за една компания — „Стъклени одежди“. Денем сигурно се изпълваше със стотици хиляди работници, мрежа от еднорелсови железопътни линии влизаше откъм града, въртеше се и се извиваше из цялата равнина и планинската част, след което продължаваше към друг район — сбор от небостъргачи, един миниатюрен град сам по себе си.
Нагласени на нощни честоти, екраните на Модел 99 показваха всичко много ясно, като цветовете при това бяха коригирани, за да изглеждат като през деня. След това беше много шокиращо да погледнеш навън и да видиш само черни петна и сенки.
Флик разглеждаше сградите. Той откри разните конструкции с комини, където се произвеждаха образците на тъканите и платовете, и ги отхвърли. Той можеше да маркира ниските и дълги сгради с много прозорци, всяка от които си имаше собствен парк, като дизайн и архитектура.