Хелър настойчиво намаляваше скоростта си.
Не успя да я намали достатъчно бързо.
Взрив от картечен огън покоси дърветата вдясно от него!
Оръдието на танка се завъртя.
Хелър наби спирачки.
ТРЯС!
Гюлето от танка се приземи на пътя пред таксито и като рикошира изсвистя над тавана му.
Хелър свърна в лявата лента.
ТРЯС!
Друго гюле се приземи точно там, където таксито беше преди секунда!
На мястото, където живописното шосе минаваше твърде близо до скалите над реката, имаше завой. Танкът и лимузината минаха през него.
Хелър изправи волана и продължи. Спомни си, че на картата шосето покрай реката има повече завои отсега нататък, като ту се приближава към скалите, ту се отдалечава от тях.
Той погледна вляво от себе си. Хъдсън се простираше величествено. В продължение на следващите девет мили към нея се спускаха напоени скали от 540 до 200 фута високи на местата, където реката беше прорязала ниските части на планината Катскил. От другата страна на реката, на около една миля се намираше Йонкърс, а на 13 мили южно проблясваха небостъргачите на Манхатън. Въздухът изглеждаше по-чист днес: липсата на автомобилен и промишлен пушек плюс вероятно спорите в Очокийчокий, които сега се носеха около Земята, до известна степен вече променяха замърсената атмосфера. Всъщност денят беше красив и ясен. Това разгневи Хелър: Роксентър беше абсолютно решен да унищожи подобни придобивки.
Сега Хелър беше нащрек за някаква следа от Бум-бум. Надяваше се приятелят му да е отпрашил далеч напред, за да не може да бъде забелязан от танка.
Той продължи още пет мили. Шосето сега беше навлязло навътре в сушата далеч от скалите и минаваше покрай високи, внушителни дървета.
Хелър се страхуваше, че ще ги изгуби. Той подкара с 80 мили в час.
Точно пред него имаше завой, където широкото шосе отново свиваше на изток към реката.
Хелър направи завоя.
Твърде късно, защото видя танка само на четвърт миля пред себе си!
Движеха се само с около 40 мили в час!
Хелър се приближаваше твърде бързо към тях! ТРЯС!
Когато видя проблясването на оръдието, той сви наляво.
Гюлето мина покрай таксито със свистене.
Фонтан куршуми от лека картечница удари предното му стъкло, оставяйки върху противокуршумната повърхност внезапни бели петънца.
Той зави надясно.
ТРЯС!
Едно гюле изсвистя отляво.
Изведнъж той видя мотоциклета.
Лежеше катурнат настрана в лявата лента!
Да не би да бяха настигнали Бум-бум?
Внезапно Хелър разбра какво означава катурнатият мотоциклет.
Лимузината и танкът бяха само на няколкостотин ярда отпред. Летяха по завоя, където шосето беше точно над Хъдсън на триста фута височина.
Хелър скочи върху спирачките и завъртя таксито.
То се обърна на 360 градуса като гумите изсвистяха.
Хелър подкара на заден ход.
Полетя назад.
БУУУУУМ!
Ярко оранжев огън избухна изпод шосето и се извиси в небето.
Участък от шосето с дължина около сто ярда полетя във въздуха!
Танкът беше хвърлен като с катапулт високо навътре в реката!
Когато стигна до зенита на полета си, той внезапно избухна като бомба от само себе си. Амунициите и горивото му го превърнаха в огнено кълбо.
Ударната вълна удари таксито и гумите му изскърцаха заради движението му назад.
И тогава Хелър видя лимузината.
Беше високо във въздуха и се обръщаше ли обръщаше.
Завъртя се бавно, след което се приземи в Хъдсън на стотици фута отдолу.
Глава трета
Парчетата от взрива хвърчаха наоколо, удряха по асфалта и таксито.
Стълбът от дим се издигаше като раздуващ се балон нагоре към лятното небе.
Хелър подкара таксито с голяма скорост напред като избягваше огромните парчета бетон. Той стигна много близо до огромната цепнатина, която се беше издълбала в скалите.
Изскочи от таксито и хукна към ръба на утаечните скали. Някои отломъци продължаваха да летят към водата.
Океанският прилив очевидно беше започнал, защото вълните, образувани от парчетата се носеха малко на север, срещу обичайното течение на реката.
Хелър търсеше някаква следа от лимузината триста фута под себе си.