Той чу зад гърба си приближаването на стъпки.
Бум-бум Римбомбо.
— Радвам се, че видя мотора — каза задъхано той. — Това беше единственият знак, който успях да измисля, за да те предупредя, че пътят отпред е миниран.
— За Бога — отвърна Хелър. — Не ти казах да хвърлиш във въздуха цялото шосе и скалите! От теб се искаше само да сринеш нещо, за да барикадираш пътя.
— Да де, ама когато отворих раничката, ония миниатюрни зарядчета ми се сториха толкова малки, че им нямах много вяра. Добре ги натъпках. Никога не съм виждал толкова компактен динамит през всичките си години в отряда по взривовете. Боже, Джет, наистина съжалявам. Май съм се престарал!
Хелър не посмя да му каже, че е използвал волтариански експлозиви, милиони пъти по-мощни от Земния динамит. Той търсеше напрегнато някаква следа от лимузината.
И изведнъж я намери!
Лимузината изплува на повърхността от дълбините, изтласкана от големите количества въздух, останали в резервоарите на охладителната инсталация. Вероятно беше стигнала до самото дъно, след което се беше вдигнала нагоре.
От нея излизаха мехурчета. Щеше да потъне отново!
Джет започна да се разсъблича.
— Не! — извика Бум-бум. — Не можеш да се гмурнеш на триста фута дълбочина.
Останал по долни гащи, Хелър грабна раничката от рамото на Бум-бум. Измъкна от нея къс лост с каишка за китката. Бръкна отново в чантата и извади кръгъл цилиндър. Беше гладък и блестящ, но в единия си край имаше циферблат. Хелър го завъртя с палеца си.
— Не си видял нищо — извика той на Бум-бум.
Лимузината беше започнала да потъва отново. Хелър я фиксира от брега.
— Той се засили и скочи от края на скалата. Доста се отдели от нея.
ТОЙ НЕ ПАДНА!
Задъхан, Бум-бум го видя да виси на цилиндъра, който държеше в едната си ръка. Не знаеше, че това е антигравитационна навивка и въобще не можеше да схване какво виждат очите му.
С палеца на другата си ръка Хелър завъртя отново циферблата. Спусна се надолу със сто фута. Завъртя пак циферблата и като използваше тялото си като самолет се спусна в посоката, откъдето изплуваха мехурчетата от потъващата лимузина.
Докосна водата. Беше студена. Той пъхна циферблата под повърхността, за да го изключи с палец, след което го стисна между зъбите си.
Заплува към кръга от мехурчета.
Показа се над повърхността, пое дълбоко дъх около цилиндъра и се гмурна.
Лимузината потъваше много бавно, но вече беше стигнала на 20 фута дълбочина.
Хелър погледна по протежение на потъващата лимузина и надникна вътре. През мътно синята вода успя само да види някакви мехурчета вътре. Намери ръба на една от вратите и подпъхна лоста. Тя не искаше да се отвори, притискана от налягането на водата. Хелър не можеше да счупи и някое от стъклата, защото бяха бронирани.
Лимузината продължи бавно надолу. Ако изпуснеше въздуха й, тя щеше да потъне като камък. Изобщо нямаше да успее да се сдобие с металното куфарче същия ден: щяха да дойдат водолази и кранове и всичко щеше да стане твърде бавно и твърде публично.
Превозното средство все още беше с главата надолу, вероятно заради въздуха в гумите и отчасти празния резервоар.
Хелър се вдигна и се придвижи до един от задните ресори. Пъхна в него антигравитационната намотка и с помощта на лоста я намести добре. Завъртя циферблата докрай.
Лимузината спря да потъва. Задницата й започна да се вдига.
Хелър беше останал без въздух. Той стигна с труд до повърхността и пое дълбоко дъх.
Задницата на лимузината се показа бавно над водата на около пет фута и застина така. Антигравитационната намотка беше стигнала до края на лимита си.
Хелър отново се придвижи до ръба на задната врата, която беше извън водата, и я атакува с лоста. Чу се щракване при счупването на ключалката. Той отвори вратата.
В лимузината нахлу вода и тя започна да потъва.
Хелър се вмъкна вътре. Препречи му се тялото на шофьора. Хелър го избута настрана. Забеляза куфарчето наполовина пълно с вода. Сграбчи го за дръжката и го издърпа. Като се придвижваше заднешком, той излезе от лимузината.
Озова се точно пред взиращите се очи на Роксентър. Тялото го беше последвало, носено от водното течение.
Хелър усети силен импулс да го избута обратно назад, но не го направи. Хвана го за яката и го извлече навън от колата.
Беше само с две ръце, а сега имаше два предмета — куфарчето и тялото. А освен това трябваше да си вземе обратно и намотката! Ако я оставеше, щеше да наруши Кодекса, защото по всяка вероятност щяха да открият колата.