С една ръка той хвана куфарчето и яката на мъртвия Роксентър. Колата вече беше на нивото на водата. Хелър завъртя с палец циферблата и докато колата бързо потъваше, я измъкна от ресора.
Излезе на повърхността с големи усилия, като се бореше с водата.
Брегът на Джърси се виждаше на няколко мили в далечината.
Хелър взе редингота на Роксентър, уви го около куфарчето и го прикрепи на рамото си. Пусна антигравитационната намотка в другата си ръка и я завъртя леко. Товарът му започна да изплува.
Със свободната си ръка той започна да плува към скалите. Когато стигна в подножието им до края на хлъзгавата им част, видя Бум-бум да подскача насам-натам в очакване да му помогне да излезе от водата.
Като се крепеше с едната ръка, Хелър се обърна и огледа запустелия пейзаж. В тия безбензинови времена разполагаха с целия свят. Американците, свикнали да живеят в култура, зависеща от автомобила, можеха само да си стоят у дома. Като се изключат няколко птици, нямаше други свидетели.
Глава четвърта
Два часа по-късно Хелър спря с таксито пред входната врата на къщата в Покантикъл. Бум-бум слезе от мотора и отвори задната врата на таксито. Хелър се пресегна и вдигна от пода тялото на Роксентър.
Обърна се и заизкачва предните стъпала. Генерал-майорът от Национална сигурност стоеше втрещен, докато се взираше в увисналите ръце и полюшващата се глава на трупа.
Бум-бум вървеше отзад и носеше тежкото куфарче. Той погледна генерала с презрение и каза:
— Мръсна войска. Видяхте ли до какво доведе размотаването ви! Саботьори от Мейзабонго взривиха танка и пътя. Заради вас Роксентър плати с живота си!
Генералът се вгледа в тялото, а след това и в предното стъкло с точки от куршуми.
— Незабавно тръгваме след тях?
— Всички са мъртви — отвърна Бум-бум. — На парчета. Нали бяхте поели отговорност за сигурността на Роксентър?
Генералът сякаш се смали.
— Ще ме изправят пред военен съд!
Хелър поклати глава.
— Не искаме да слагаме край на кариерата ви. Няма да кажем нищо, ако и вие си мълчите.
— Бог да ви благослови, лейтенанте! — възкликна генералът. — Само ми кажете какво мога да направя за вас.
— Можете да накарате войниците си да доведат ония двамата, които задържахте в кабинета си. Още не сме свършили с тях.
Генералът излетя с нисък старт.
Хелър пренесе тялото в кабинета и го положи върху кушетката.
Бум-бум залюля тежкото куфарче и го метна върху бюрото. Хелър се приближи и долепи ухо до него, докато търсеше комбинацията на ключалката му. Не след дълго се чу щракване. Той вдигна капака.
На етикета на куфарчето пишеше, че е противокуршумно и водонепроницаемо, и това май беше вярно, защото документите вътре бяха съвсем сухи. Хелър ги прелисти, за да се увери, че всички са вътре.
На вратата се чу сух, дрезгав глас.
— Струва ми се, че ще имате нужда от мен. Аз съм адвокат, който си няма клиент.
Бери! Цялата му глава беше омотана в бинтове, а тъповатото му лице — много сериозно.
Хелър се взря в него.
— Значи не си мъртъв. Даже си бил в съзнание, когато той те уволни!
— Разбира се, че бях в съзнание. Но ти не си мислеше, че отново ще тръгна срещу теб, нали? Всеки, който може да остави живота си в ръцете на Дж. Уолтър Мадисън, не го лови куршум!
— Значи ти си този, който го е пуснал по петите ми! — каза Хелър.
— И нещо по-лошо — отвърна Бери. — Аз разпространих заповедта на Роксентър да бъдеш убит, когато се роди.
— Престъпник такъв! — каза Хелър.
— Добре, нека ти го кажа по друг начин, Младши. Аз съм адвокат от Уолстрийт. Клиентът е мъртъв. Да живее наследникът.
— Ти не държиш на думата си! — рече Хелър.
— Един адвокат от Уолстрийт държи на думата си само пред клиента си, Младши. Така е в професията на юристите. Но ти имаш нужда от мен. И от фирмата ми. Законите са много оплетено нещо. Мога например да се справя с Фаустино.
Хелър каза:
— Той в момента вероятно минава през деветия кръг на ада, освен ако не са го оставили жив.
— А — възкликна Бери, — тогава кой е capo di tutti capi?