Електроник като че се смути, сякаш си помисли: има ли право той да се меси в работите на хората?… Но в края на краищата той защищаваше проекта на осми „Б“ клас!
— Не знам точно какво ще бъде след хиляда години, това са изчисления на един западен учен — каза той на учителя си. — Но Мая Светлова се съмнява: може би ние работим напразно и изобретяваме велосипед?
— Велосипед ли? — Громов едва доловимо се усмихна. — Антигравитационно устройство, изкуствено животно… — започна да изрежда той, — не, не зная други такива решения. Макар, разбира се, да се работи над тези проблеми, всеки изследовател мисли по свой начин.
— И ние по свой начин си представяме бъдещето на Земята. На нас не ни харесват някои предложения — продължи Електроник.
— Какви?
— Например съвременният проект на град Ойкуменополис. Предложил го е гръцки учен. Лично аз го считам за погрешен.
Громов поиска машината да покаже проекта на Ойкуменополис.
Град-октопод от камък и бетон запълни целия екран! Той беше протегнал гигантските си пипала покрай морета, океани, реки, езера, беше ги притиснал в каменната си прегръдка. Всичко беше точно пресметнато в този град. Главните богатства на планетата — вода и въздух (5 квадрилиона тона въздух и 1,3 милиарда кубически метра вода, от които само два процента прясна) — се охраняват особено грижливо. Ойкуменополис делеше планетата на отделни изолирани кабини. Те бяха три: „природна зона“, „селскостопанска зона“ и самият „град“. Кабините бяха напълно обособени, във всяка свой ред — само така, твърдеше авторът, планетата ще може да осигури нормален живот.
Цялото земно кълбо, самият живот в Ойкуменополис бяла разрязани на части. Имаше нещо противоестествено в това делене на Земята.
Громов гледаше екрана и не скриваше учудването си.
— Честно казано, за пръв път виждам Ойкуменополис — призна ученият. — От какви съображения е изхождал неговият архитект?
По искане на Громов екранът съобщи, че при съвременните темпове на развитие за много западни страни запасите от желязна руда, алуминий, мед, калай, цинк и други полезни изкопаеми ще стигнат най-много за две-три десетилетия.
Громов поклати глава и Електроник се досети, че тези факти не само са верни, но и печални.
— За съжаление — каза бавно Громов, — ония, които столетия наред са владели тези богатства сами, винаги са ги експлоатирали безогледно, без да се грижат за бъдещето. А е известно, че ценностите на земната кора един ден ще се изчерпят…
— По своите пропорции земната кора прилича на черупка на яйце — подсказа Електроник.
— Сравнението е вярно. Но Земята не е просто кокоше яйце, Електроник! Нашата Земя е най-удивителната планета на Вселената, тя има всички условия за живот. Трябва да се отнасяме към нея много грижовно, да бъдем умни стопани.
Професорът натисна бутона на машината и на екрана се помнили думите: „Всяка година в света умират над 10 милиона души от глад…“
— Площта на земята, годна за земеделие, е равна на квадрат със страна 5700 километра — каза Електроник. — Хранителните продукти трябва да стигнат за всички.
Професорът погледна внимателно ученика си.
— Частният собственик няма сметка да влага средства в бедните и пустинни земи, и затова засява само половината от полезния квадрат.
Градът-октопод отново израсна на екрана.
— Ойкуменополис — иронично каза Громов. — Не е трудно да се досети човек за какви цели е измислен: едни ще заемат цели етажи, ще почиват в природната зона, ще дишат чист въздух, а други ще работят на конвейера, ще чистят улиците, ще виждат слънцето само на телевизора…
И той смъкна от екрана чуждия проект.
За щастие, човечеството изобщо не е мислило да строи град-октопод.
Хората преобразуваха планетата си по друг начин.
Хората завоюваха Океана.
Громов и Електроник гледаха на екрана подводни селища, градове, пристанища. В сините простори работеха заводи и електроцентрали, механизми добиваха нефт, а хората управляваха всички машини. В подводния свят работеше и диспечерът на Световния океан Командора, който някога беше спасил Реси от гибел.
Хората намираха нови източници за хранене.
Ето ги ослепителните, нажежени пясъци на Сахара. Върху безплодните по-рано пясъци — дълги редици от покрити с прозрачна корица парници. В парника е душно и горещо, но работникът е доволен от плодовете на своя труд; той получава рекордно големи краставици и домати, оранжеви, червени и златисти плодове. Те растат без всякаква почва, може да се каже — от въздуха, „приготвен“ така, че дава на растенията всички сокове на земята…