А ето домакинята пържи в тигана бифтек, друга готви пиле. Тези кадри прославят не изкусни готвачи, а учените, които са изобретили изкуствения белтък…
Хората са икономисали ценни метали: не изхвърляха старите механизми, а отново ги докарваха в заводите.
Кранът взема със стоманените си клещи износените машини, детайлите, металните отпадъци. Пресоват ги на големи пити, поставят ги в специални пещи. Пещите топят желязо, хром, никел, мед — метали, от които някога са били направени старите механизми. Например една лека кола е почти тон стомана, четвърт тон желязо, тринайсет килограма мед, двайсет и пет — цинк, девет — олово… От икономисаните материали могат да се направят нови автомобили.
Хората лекуваха природата, с която по-рано са се отнасяли безмилостно, лекуваха я така грижливо, както се лекува болен човек.
Очистваха моретата и океаните от мръсотиите. В големите езера вкарваха кислород, като в аквариумите, за да не спре в тях животът. На голите места садяха гори. В пустинята хиляди километри покриваха с прозрачна корица, която задържаше пясъците; изкуствените водохранилища се пълнеха с вода. Водата и въздухът — главните условия за живота на планетата — се изработваха от човека по строги планове.
Обикновените електроцентрали не можеха вече да осигурят всички потребности от енергия. В океаните плаваха металически острови — атомни електроцентрали. На Луната се строеше гигантска централа, която ще събира слънчевата енергия. И, както бяха обещали учените, скоро щеше да бъде впрегната термоядрената реакция, която ще даде най-евтината електроенергия.
Всички тези сцени показваха как протичаше Великата научно-техническа революция на планетата Земя. Тя бе почнала в средата на двайсети век, развиваше се много бурно, а края й засега никой не можеше да предскаже.
Громов си спомни проекта на осми „Б“. Един от авторите беше поел грижата за храненето на хората, отглеждаше изкуствен белтък. Втори — за най-износния космически транспорт — гравитационния кораб. Трети — за звездните източници на енергия… Проектът бе почнат като забавна игра. Но във всяка детска игра се крие сериозен смисъл. Така мислеше професор Громов, като наблюдаваше ученика си.
Електроник установи връзка с Реси, включи се към голямата машина.
Екранът светна така ярко, че Громов за миг зажумя. В началото му се стори, че океанът на Юпитер трепти с всички цветове на дъгата. Но изглежда, не беше точно така. Цветовете на Юпитер не приличаха нито на седемцветната небесна дъга, нито на отраженията на слънчевата светлина от диамантите, нито на сиянието на леда в дълбоките пещери на Антарктида, нито на изгрева на Слънцето в космоса — изобщо на нищо познато на хората. Океанът играеше с разноцветните си вълни; едновременно нещо се раждаше, светваше и умираше; океанът, сякаш беше цветна музика на космоса, живееше своя живот.
— Реси — каза Електроник, като посочи една искра, и уголеми изображението.
Реси! Кой би могъл да познае в това ярко същество извънредно рядкото електронно куче, изобретението на Електроник — рошавия симпатичен фоксер. В океана на далечната планета земното куче изглеждаше като отвъдморско чудо. Всеки косъм на дългата му козина беше настръхнал и светеше особено. Дори очите му бяха разноцветни. Реси „завоюваше“ Юпитер.
Когато преди няколко месеца диспечерът на Космоса Астронавт позвъни на Громов и поиска мнението му, дали Реси ще може да работи на Юпитер, професорът взе думата му за шега. Но предложението беше сериозно. На Юпитер бяха открили първото живо същество. То плуваше с огромна скорост в океана на планетата и външно напомняше земен кит. Космонавтите го нарекоха кита на Юпитер.
Астронавт се позова на мнението на своя приятел — диспечера на океанските дълбочини Командор: само една изкуствена система можела я тези съвсем необикновени условия да изучава тайнствения кит, без да му отстъпва по скорост и маневреност, като събира и изпраща на Земята разнообразна информация. Това било извънредно рядкото електронно куче, отличният плувец в дълбочините Реси, с който Командор бе, както е известно, добре познат.
Громов поиска изходни данни за Юпитер и седна да състави нова програма за Реси. Цял живот Громов беше мечтал да посети далечна планета и да има със себе си предания четирикрак приятел. Как се зарадва той, когато Електроник му предложи да монтира електронния фоксер!…
Никой дори самият Електроник не подозираше, че Гел Иванович се беше привързал много към механичния Реси. И ето именно на Реси предстоеше да разузнава петата, най-голямата планета на Слънчевата система.