И Нюрка, сестрата на Макар, е сред съседките. Още не са й израснали всички зъби, а вече е противна бабушкера!
Бре, че си взе белята Макар с тази бъчва за зеле!…
Как да обясниш на родната си баба какво е стереометрия на винената бъчва?
Стереометрията мина край ушите й, а за виното изведнъж разбра:
— Ти какво такова си намислил, безсрамнико!
— Ама не аз, бабо, а ученият Кеплер.
— Под отговорност този твой учен трябва да се привлече!
Макар се разсмя високо:
— Но той, бабо, е умрял преди четиристотин години…
Старицата се успокои, дори взе да задълбава в стереометрията на Кеплер. И пак разбрала — неразбрала, се нахвърли срещу Макар:
— Ти не ми мъти главата с твоите истории. За каква женитба там приказваш?… На баща ти ще се оплача.
— Какво си се разтревожила толкова, бабо! — отвърна глухо Макар. — Че това е моя домашна работа! По физика!
— Виж това е хубаво съгласи се баба му. — Сега ще ти опека кравайчета.
— Не искам никакви кравайчета! — крещи Макар. — Не ми пречете да си готвя уроците!
А Нюрка вече тича по двора и при всеки вход разправя, че приятелят на Макар, ученият Кеплер, се тъкми за женитба, а бъчвата с виното била донесена за сватбата… Противно момиче, да не ти се ще заради нея да се покажеш на улицата…
Както знаем, домашната работа на Гусев за стереометрията на винената бъчва беше одобрена от Таратар. Жалко само, че антигравитационното килимче изчезна в чантата му… Блестящо замисленото изследване се провали. Тук, в къщи, Макар цяла вечер се беше издигал с килимчето до тавана и, като откачаше пластинките, скачаше върху дивана. А в класа, в тържествения момент, изведнъж обърка контактите. Гърбът така го боли, че не може да се наведе…
Мая Светлова се ядоса: „Без килимчето да не ми се вестяваш пред очите!“ И Сироежкин гледа накриво, гълчи го: „Такова изобретение загуби. Че с а-килимчето може да се отлети на Луната…“ Знаем за каква Луна говориш, влюбен нещастнико, за Мая въздишаш…
Виж Електроник е истински приятел. Каквото и да се случи, за него науката преди всичко. Като изслуша идеята на Макар, два часа си блъска главата над изчисленията. Бъчвата наистина беше най-важното изобретение на Гусев.
… Макар, като старогръцкия философ Диоген, се вмъкна в бъчвата. Разбира се, на Диоген не му е ставало нужда да лежи на гвоздеи, но той, както гласи преданието, живял в обикновена бъчва. И Кеплер с неговите изчисления за стереометрията на бъчвата не бил осенен от идеята на Гусев. А Макар, като направи изчисленията на Кеплер и узакони в стаята си бъчвата, я превръща в „камера за свръхсила“.
Какво е това камера за свръхсила? Наглед бъчва като бъчва, но вътре — жици по точна схема. Забиват се в дъските гвоздеи, и навивка след навивка бъчвата се оплита отвътре с електрическа жица. После се включва щепселът в електромрежата и човек влиза в камерата, която усилва биотоковете приблизително сто пъти.
И излиза свръхатлет!
Сега за него е нищо да вдигне с една ръка тежката щанга. Да вкара десет гола във вратата — защо не. Да счупи световния рекорд на сто метра — и това. Само трябва да е много внимателен, особено в стаята: с едно движение на пръста може например да счупи масата…
От бъчвата Макар вижда тънки крака в сини чорапки.
— Пак ли шпионираш? — заплашително пита Макар.
— Не шпионирам. Просто ми е интересно. — Нюрка приклекна. — Какво е това? Ти като космонавт…
Макар знае: има тайни, които на никого няма да каже дори най-бъбривото момиченце.
— Камера за свръхсила — казва Макар и потупва бъчвата си.
— Ще станеш ли силен? — досеща се Нюрка.
— Твоят брат е най-добрият спортист в класа — напомня Макар.
— Да — потвърждава сестричката.
— А сега ще стана най-силния човек в света… Само виж: какво, Нюрка, на никого ни дума!
— Чудесно! — ръкопляска Нюрка. — На никого няма да кажа. Макар, искаш ли да ти донеса жица? Видях на стълбището.
— Донеси — съгласява се бъдещият атлет.
Нюрка изтичва и се връща с тежко руло жици.
— Благодаря, бабо! — похвалва я изобретателят.
… След половин час Макар включи шнура в електромрежата.
В щепсела светна, жилищният блок потъна в мрак. Макар намери джобното фенерче, освети чертежа си.
— Сега все така ли ще е тъмно? — попита Нюрка.
Тя се страхува от тъмното, но не издава най-силния човек.
Късото съединение помогна на Сергей Сироежкин: в тъмното той се измъкна тихичко от къщи.
Вече от половин месец Сергей водеше странен от гледна точка на родителите му и обикновен от гледна точка на астрофизика начин на живот. Денем Сергей се прозяваше, бореше се с дрямката, а щом се стъмнеше, в него се пробуждаше енергия. Сироежкин не отиваше да гледа телевизора, дори когато предаваха хокей, седеше до среднощ над графиците, таблиците, картите на звездното небе. А когато родителите му заспяха, тихичко се измъкваше от къщи.