— Помниш ли — подхвана Сергей, — аз казах: „Защо никой не е наблюдавал Свръхнова звезда преди възпламеняването й. Нали трябва от нещо да се възпламенят…“ Ти ми отговори, че никой в света не знае точно причината за възпламеняването, инак Вселената нямаше да е загадка за човека. А аз ти приведох пример с жилищния блок — как сутрин светват прозорците, защото хората се готвят да отиват на работа. И звездите си имат причини… И тогава почнахме да говорим за масата, енергията, разстоянието.
— Ти умееш да задаваш много сложни въпроси — потвърди Електроник. — Мене не ме бива за това.
— Затова пък ти умееш да развиваш и да подкрепяш всяка мисъл…
— Но ако в изходните данни има дори мъничка неточност, разликата в отговора може да бъде плюс-минус няколко столетия — каза Електроник.
— Искаш да кажеш, че трябва да седя на тавана няколко века?
— Разчитам на изчисленията… Но възпламеняването продължава няколко минути. Може в това време да си заспал.
— Няма да съм заспал — убедено каза Сироежкин и погледна в окуляра на телескопа. — Още нищо не се вижда.
— Ако възпламеняването стане през деня — продължи Електроник, радиотелескопите ще го уловят. Но ние си имаме Реси. Той наблюдава от Юпитер.
— Реси сигурно няма да го изтърве! — зарадва се Сергей.
За Реси Сергей винаги си спомняше с удоволствие и тъга. Как би искал той, когато се събуди, да види най-напред добродушната муцунка, умните очи. Но Реси е толкова далече оттук, самичък в чуждия океан, следи непознатото същество. Ами ако то нападне Реси? Ще се окаже ли той както винаги неуловим?…
В същия момент, когато в космоса летяха радиосигналите със задачата за Реси да установи наблюдение на Свръхновата, на тавана позвъня обикновен телефонен звън и Електроник каза:
— Ало!…
Сергей с учудване слушаше познатия глас на майка си и не можеше да разбере откъде иде той.
— Електроник, случайно да си видял Сергей?
Сергей не успя да даде на приятеля си никакъв знак и Електроник с цялата си прямота отговори:
— Гледам го в момента. Той седи пред мене.
— Деца, стига сте се занимавали, вече е късно — каза строго майката. — Кажи му, че го чакаме…
Сергей погледна възмутено приятеля си:
— Ех ти, не можа ли да измислиш нещо, най-добрият в света консултант!
— Аз винаги говоря истината — напомни Електроник своето главно правило.
Сироежкин хвърли поглед към таванския прозорец, изпълнен със звезди. Какъв странен избор трябва да прави астрофизикът: Вселената или сънят?…
— Електроник, бъди ми приятел, иди вместо мен.
Електроник мълчаливо поклати глава.
— Ти — това съм аз, а аз — това си ти — напомни заветната парола Сергей. — Хайде, за последен път. Разбираш ли, голям резил ще е да пропуснем възпламеняването. Нали Свръхновата…
Електроник неочаквано се съгласи.
— Ще ида вместо тебе. Само че не възнамерявам да говоря неверни неща.
Сергей стисна ръката на приятеля си.
— Ако всичко е в ред, ще наречем звездата „Свръхновата на Електроник—Сироежкин“. Само да се възпламени!
— Телеграмите, които изпратихме до обсерваториите, подписах с твоето име. Аз съм само помощник. — И Електроник излезе.
В окуляра на телескопа звездите намигаха на Сироежкин, искряха и се сплитаха в сребриста мрежа. В тихата звездна люлка почиваше щастливият астрофизик. Приятно беше да си мисли, че до такова прозорче е седял някога и самият Йохан Кеплер, наслаждавал се е на усамотението и се е измъчвал, че не може да опише хармонията на целия свят. Съвременниците му не са го разбирали, той е бил много самотен, защото е изказвал безумни за времето си идеи. Кеплер е вярвал в математическото описание на природата, в истинските причини за движението на планетите, в единството на земните и небесните закони. Кеплер е писал за Земята, която като кораб с издути платна се носи по своята гигантска орбита, сякаш ясно я е виждал от космоса. Кеплер е сравнявал историята на откриването на вечните закони, по които се движат планетите, с разказите за плаванията на Колумб, Магелан и Васко да Гама.
А Макар се увлече само по бъчвите. Той изобщо не можа да разбере, че Кеплер е бил не просто гениален астроном, математик, физик от онова далечно време, а може би и пръв астрофизик в света.
И Сироежкин, като спореше мислено с Гусев, извади от саморъчно направената лавица един том с дългото заглавие: „Новата астрономия, основана върху причините, или физика на небето, представена от изследванията на движенията на звездата Марс… 1609 г.“ Отвори първата страница на знаменитата Кеплерова „Нова астрономия“ и прочете гласно: