— „В наше време е крайно тежка участта на ония, които пишат математически и особено астрономически книги. Ако не се спазва необходимата строгост — в теоремите, поясненията, доказателствата и изводите, — книгата няма да е математическа. Ако ли пък строгостта е спазена, четенето на книгата става уморително… Ето защо много рядко срещаш подходящи читатели: повечето предпочитат изобщо да избягват четенето“. Ясно, другарю Гусев? — каза язвително Сироежкин. — Тебе и с тояга не могат те накара да вземеш книга. — И продължи четенето на „Новата астрономия“: — „Много ли са математиците, които са се нагърбили с труда да прочетат изцяло „Коническите сечения“ на Аполоний Пергамски?“
Астрофизикът се почеса по тила и самокритично си призна:
— Само Професора издържа. И то защото си въобрази, че е Фермá.
— Професора вече спи, а Гусев се разхожда нейде — чу се спокоен глас зад гърба на Сироежкин. — Часът е вече един след полунощ!
Сироежкин скочи.
— Електроник, защо се върна?
— Не можах да изпълня поръката ти — призна Електроник. — И за тебе е време да спиш.
И той разказа как отишъл в къщи при Сироежкина и легнал на дивана. А майката на Сергей седнала до него и казала: „Какво значи всичко това?…“ Електроник мълчал. И в този момент зазвънял радиотелефонът в него — обадила се майката на Гусев. Тогава Сергеевата майка веднага се сетила кой е пред нея и заповядала незабавно да й изпрати истинския Сергей, че инак сама щяла да иде да търси по стълбището своя астроном.
— Как се е досетила? — учуди се Сироежкин, като оглеждаше обсерваторията.
— Много лесно. Цялата ти стая е с карти на звездното небе.
— Добре, аз не критикувам твоя телефон-автомат — въздъхна Сергей.
Едва сега, когато внимателно се вгледа в приятеля си, той видя, че между тях има разлика. Те пак така си приличаха като двама близнаци, но единият от тях бе си останал същия. Сергей явно усещаше, че е и по-снажен, и по-широк в раменете, и обувките му са вече четиридесет и втори номер, а Електрониковите са си все трийсет и девети. Сергей дори усещаше физическото си превъзходство. Той подаде ръка на приятеля си:
— Хайде, стисни я с всичка сила! — И се изчерви от голямото усилие: — Юначага!… Отивам да спя. — Той кимна към телескопа: — Ей тъй хората са проспали много велики събития. А после се оплакват, че не знаят произхода на Вселената.
— Аз ще дежуря — обеща Електроник. — Но преди мене трябва да види възпламеняването Реси. Щом той се обади, аз ще напечатам фотографията. Ще приглуша телефона. Ако пожелаеш, позвъни, ще те чуя.
Астрофизикът си тръгна за вкъщи.
В къщи той каза:
— Напразно се тревожиш, мамо. Наполеон, Петър първи, Бехтерев са спали по четири часа на денонощие. Затова са останали в историята. Аз съм послушен син, затова освен тебе никой няма да чуе името ми.
Майка му прихна от смях: „Вижте го новия Наполеон“, но остана доволна.
Сироежкин се въртя в леглото. Мяркаше му се рошавата муцунка на Реси. Внимателното немигащо око е устремено към Свръхновата… Реси не бива да я изпусне!…
Нашият астрофизик вече спеше спокойно, а Електроник и Реси непрекъснато си разменяха съобщения. Потоци от цифри летяха от далечния Юпитер на Земята, и там, в един голям град, под покрива на десететажен жилищен блок ги приемаше и моментално преценяваше електронното момче. Ако приведем тези цифри на обикновен език, те означаваха, че Свръхновата още не се е възпламенила. А в края на всяко съобщение стоеше условната фраза:
„КИТЪТ НА ЮПИТЕР МЪЛЧИ“.
От всички гении на осми „Б“ не влезе в конфликт с възрастните само Професора. И никой не знаеше какво беше преживял той тази вечер.
Изписаната с формули ученическа тетрадка лежеше пред автора. Професора се прощаваше със своето откритие…
Няколко дни Вовка Каролков живя в седемнайсети век, живя така, както е живял някога Пиер Фермá.
Връщаше се от училище, събличаше униформеното си облекло, обличаше бабиния си халат и вземаше в ръце старогръцкия фолиант. Сега той е юрист от Тулуза, съветник в парламента на този град, гасконец. Оня, истинският Пиер Фермá, както е известно, се е занимавал с математика след работа, в свободните си часове. Водела се е Трийсетгодишната война между Франция и Англия. Арман Жан дю Плеси, първият министър на Луи XIII, известен под името кардинал Ришельо, изкусно плетял дворцовите интриги, мускетарите се сражавали на дуели с гвардейците, а в провинциалния градец любителят на математиката Фермá правел по белите полета на книгата бегли бележки.
После ще го нарекат един от създателите на аналитичната геометрия и на теорията на числата, теорията на вероятностите и геометричната оптика — това ще стане след неговата смърт.