Пиер Фермá не напечатал бележките си, тъй като не обичал да прави това. Но трудовете му били забелязани от следващите поколения математици.
Всички стигнали до наши дни теореми на Фермá били доказани. С изключение на една, която учените наричат Великата.
Каролков още от четвърти клас знаеше условието й наизуст. Нали е много проста, измамливо проста, че тегли всеки математик към перото…
В оная обикновена вечер на своя живот Пиер Фермá четял съчинението на гърка Диофант Александрийски. Той разглеждал „Питагоровата тройка“ — тройката от цели числа a, b, c, съвсем обикновеното уравнение на които гласи „a2+b2=c2“. И тъкмо тук, по белите полета на книгата на Диофант Александрийски Фермá на бърза ръка написал: „При n>2 уравнението an+bn=cn е нерешимо за цели числа“.
Тъкмо така написал: „Нерешимо“.
При това Фермá добавил, че (намереното от него остроумно доказателство е много дълго, за да се побере върху белите полета на книгата.
Всичко е ясно: на Фермá не му е стигало място за изчисленията. Неведнъж той писал бележки в книгите, без да се затруднява с доказателствата. И никой от математиците не се съмнява, че Фермá е знаел доказателствата — нали всичките му други бележки след време бяха проверени от учените. Освен „най-простата“, Великата.
Цели три века са се блъскали най-големите умове над тази загадка. Леонард Ойлер доказа Великата теорема на Фермá за частните случаи n, за 3, 4, 5, 7. Германският математик Кумер направи най-големия принос в решаването на проблема на Фермá, като между другото разви новата за деветнайсетия век, много важна теория на алгебричните числа. Други видни математици доказаха хипотезата на Фермá за повече от шестстотин различни случаи.
Какво трябваше да прави сред тези великани малкият, хилав, но много горд Професор?
Професора знаеше твърдо своята задача: той се зае да докаже теоремата изцяло!…
Веднъж Пиер Фермá получил писмо: „Обикновено ли е числото 100895598169?“ Фермá незабавно отговорил на адресанта; че даденото дванайсетцифрено число е произведение на две прости числа: 898423 и 112303.
И така Фермá можел да смята почти моментално — по свой собствен метод.
Професора по примера на Фермá започна да атакува Великата теорема с прости примери.
Той умножаваше на ум шестцифрени числа на седемцифрени, делеше деветнадесетцифрени на петцифрени, извличаше кубически корен от осемцифрено, разлагаше повече от шестцифрени числа на пет куба и пет квадрата, които събрани трябваше да дадат началното число с точност до една милионна.
От тези мъчения пред очите му се появяваха сини, жълти, зелени кръгове, мяркаха се като на сметало редиците на разнообразни тайнствени знаци, плаваха мъгляви ивици, но в края на краищата той се научи да намира бързо правилния отговор.
Дори Електроник, който донесе на Каролков цял вързоп редки съчинения, презаписани по телефона, се учуди на способността му да смята толкова бързо. Професора благодари сърдечно на Електроник. Юначага! Без такъв помощник нито един съвременен ученик не може да се сравни с изтъкнатите мислители на миналите векове.
Както и Пиер Фермá, Каролков обикна трудовете на старогръцките математици. Например по времето на Евклид живял знаменитият Аполоний Пергамски. За живота му почти нищо не се знае. Едни го наричали Великия Геометър, който ни оставил труд за метода на геометричните места на точките, други казвали, че Аполоний бил известен под името Епсилон и се прославил с наблюденията си по астрономия, които по-късно използувал Птоломей. Каролков с молив в ръка четеше трудовете на Аполоний, като подчертаваше термините на древния математик, които са известни сега на всеки ученик: „парабола“, „метод“, „хипотеза“, „епсилон“…
В тези часове Професора не беше вече Вовка Каролков. Той бе потънал изцяло в седемнайсети век. Дори си мърмореше носово по френски. Външно спокоен, но реагиращ бързо на всяка изненада, Професора пълнеше трескаво тетрадката с изчисления. Ако нещо се объркаше, започваше да решава отначало, но вече по Най-краткия начин. И веднъж той приложи алгоритъм, който сам беше намерил, и откри в себе си великата способност да разпознава простите множители, колкото и многоцифрени да са натуралните числа.
Дързостта му беше възнаградена. Изпълнил последната страница, Професора разбра, че е решил Великата теорема.
Решил…
В тази минута Каролков сякаш наяве чу гласа на кардинал Ришельо: „Във ваша чест, Каролков, аз се разпоредих през 1635 година да открият Парижката академия. Такива хора като Фермá, Декарт и вие, Професоре, са гордост не само за Франция, но и за целия свят. Аз разбрах, че нито военните успехи, нито короните, нито дори кралската хазна са сравними с великото научно откритие…“