… Връзката на времената се наруши, Каролков се пренесе в своя век. Тук той се убеди, че никой не владее способността да се намират простите числа — способност, която имал някога Фермá. Дори Таратар не иска да разбере, че Пиер Фермá е бил обикновен гений. За него Фермá е сякаш светец. А пък всеки, който решава тази теорема, просто е колега на великия математик. Време е да се разбере това… „Авторите на тези доказателства — презрително каза Таратар за ръкописите на „фермистите“, — бяха вдъхновени от жаждата за лесен успех…“ Как може да се забрави такава обидна фраза!
Професора скъса тетрадката с доказателството на теоремата на Фермá. Второто в света доказателство… Но сега това нямаше никакво значение. За историците е оставена кратка бележка в дневника на Каролков: „Аз доказах теоремата на Фермá, като открих неизвестен досега начин за намиране на множителите на числото!“.
Решението на тази задача не знаеше дори Електроник.
„Нека се намери трети човек, който сериозно да се заеме над Питагоровата тройка“. — каза в заключение Професора.
И той се зае с ново съчинение.
Беше го замислил отдавна. Ще се нарича „Симфония на града“.
На магнетофонни касети Професора бе записал звуци от големия град — шум на мотори, на машини и механизми, бръмчене на автомобили, самолети, хеликоптери, на влакове на метрото, на автобуси и тролейбуси, говор на тълпата, рев на стадиона, ахане на пневматичния чук. Сега му оставаше да забави рязко магнетофонните записи, да ги разшифрова — да начертае по тях графики в нотната тетрадка. После трябва да зачеркне всичко излишно — така наречените немузикални структури, да препише нотите на чисто, да смеси музикалните гласове, и симфонията е готова: градът ще оживее, ще зазвучи с инструментите, ще запее с гласовете. Градът, чут от автора от височината на хеликоптеров полет.
„Първи концерт за хеликоптер с оркестър“ — промени Каролков заглавието на своето съчинение. Също съвременно название.
Както е известно, Каролков не обичаше уроците по музика, които баба му преподаваше, считаше ги просто за губене на свободното време на математика. Но трябваше да изучава съчиненията на класиците. Сега Каролков вместо класиците ще свири концерти на Каролков. Математиката, както предполагаше авторът, ще внесе в пъстротата на нотите свой ред, ще опровергае старите канони, ще създаде нова музика…
Вовка слушаше как на магнетофонната лента трещи перката на хеликоптера и нахвърляше нотите. После реши да изсвири партията на хеликоптера — и с всичка сила удари по клавишите. Излезе доста добре…
Влезе баба му и каза с тъжен глас:
— Вова, защо разваляш пианото?
— Това е мое съчинение — рече гордо Вовка. — Партия на хеликоптера.
— За щастие, това съчинение никога няма да бъде чуто от Бетховен… — въздъхна баба му и излезе.
Композиторът позвъни на Сергей Сироежкин.
— Как мислиш ти — попита той, — на хората на бъдещето, е, с една дума, за „Космическия кораб „Земя““, нужна ли е нова музика?
— На хората на бъдещето е нужно оригинално изкуство — категорично потвърди Сергей. — Ти какво си съчинил?
— „Първи концерт за хеликоптер с оркестър“.
— Ти си гигант, Професоре! — каза възторжено Сироежкин.
Вовка почувствува прилив на нова енергия. Той реши да сподели радостта си от новото откритие с Електроник.
Пети април.
Полетът на учителя по физика
Таратар се сърдеше на себе си: не можеше да разбере устройството на а-килимчето. Той го огледа най-подробно, но без полза: в краищата — две дръжки за доброволния изпитател — това бяха в същност единствените удобства. Имаше още металически пластинки в края на жиците — контакти, които, както предупреждаваше Макар Гусев, криеха опасност.
Таратар не послуша съвета, съедини пластинките и килимчето се изтръгна от ръцете на учителя, моментално се лепна за тавана. Трябваше да се донася стълба, да се катери до самия таван, да търси лентите. Щом контактите бяха откачени, килимчето шляпна на пода.
Таратар беше сам в безлюдното училище, никой не видя как той стои на стълбата и размишлява за антигравитацията.
Той изобщо не можа да схване нищо и позвъни на учителя по физика Виктор Илич Синица. Уговориха се да се срещнат рано сутринта, преди занятия.