— Виж това да! — възхитено въздъхна някой. — От собствен опит ли?
— От опита на Йохан Кеплер — отвърна Гусев.
Учителят долови в гласа на Макар готовност за борба и го извика на дъската.
— Струва ми се, именно така се наричаше един от трудовете на Кеплер, в който той предугажда много от резултатите на интегралното смятане — каза Таратар.
Макар, който рисуваше с тебешир винена бъчва, се обърна зарадван.
— Точно така! Кеплер току-що се оженил… И то за дъщерята на един търговец на вино. — Макар раздели бъчвата на части и вече започна да пише формулите. (Одобрителен глъч зад гърба му потвърди, че на всички харесва коментарът към старинната задача.) — От единадесетте годеници с голяма мъка си избрал жена — продължи басово Макар. — Добре, ама търговецът на вино му казва: „Ти, макар и да си придворен императорски математик, я ми покажи каква е ползата от това, че си учен.“ — „Моля — отговаря Кеплер. — Аз мога да пресметна колко вино има във всяка твоя бъчва, без да погледна в нея…“ Напразно се смеете! Всичко това ние със Сироежкин прочетохме в биографията на Кеплер.
— Потвърждавам — каза от мястото си Сергей Сироежкин, — че Макар собственоръчно донесе една бъчва от сто литра и я разложи по два начина.
— Аз, разбира се, нямам намерение да се женя, но зная точно, че по метода на Кеплер е по-трудно да се доказва — призна си Макар под всеобщия смях. — Друго нещо са интегралите!
И той показа на дъската, където внезапно за всички обикновената бъчва възкреси една стара от преди четири века история.
Таратар гледаше бъчвата и Макар и не криеше радостта си.
— Блестящо потвърждение на редица победи на математиката — каза той. — Обърнете внимание на главния извод на Гусев: целият научен трактат на Кеплер, който за времето си бил откритие, се побра в една съвременна формула. Браво!
— Моля ви се — рече изчервилият се Макар. — У другите е по-добре.
— Нима? — Таратар се учуди. — Че кои са тези други?
На катедрата се посипаха тетрадки. Тетрадки с доказателства и изчисления на осми „Б“ клас. Тук имаше доказателства на много известни в математиката неравенства, на недоказуеми теореми за квадратурата на кръга и за делението на ъгъла на три равни части, изчисления за движението на материците, за масата на свръхзвездите, за продължителността на живота на елементарните частици, за точната скорост на светлината и за много други исторически и съвременни задачи. Само един математик може да разбере какво преживя в тези кратки минути учителят. Но Таратар, който прие на своята маса купчината математически ръкописи, не изгуби постоянния си оптимизъм. Нали сам той предизвика този взрив от внезапна енергия. Учителят успя само да забележи на ум, че между всички работи няма нищо, което да прилича на „уравнението на Крокодила“. Нима тези шеги са остарели?
Учениците предадоха работите си. Само пред Вова Каролков, съсед на Сергей Сироежкин, лежеше дебела тетрадка с кафява корица.
„Нима и това е за мене?“ — весело си помисли Таратар и попита Каролков:
— Е, а ти?
— Аз не бих искал… така изведнъж — каза побледнелият Каролков.
— Защо?
— Това е много ценна работа.
„Не току-тъй другарите му го наричат Професора“ — помисли си Таратар и каза:
— Кажи тогава по какъв проблем е, та всички да оценят значението й.
— Доказателство на теоремата на Фермá — каза съвсем тихо Професора.
На Таратар дожаля за способния ученик: докъде я докарал, просто се е съсипал от писане на масата. И за всичко е виновен той, учителят, със своите домашни по желание. Тях само ги остави на свобода, тези самолюбиви млади „фермисти“ — ден и нощ ще атакуват нерешимите задачи, докато си съсипят здравето. Че кой може да докаже теоремата на Фермá!
— А ти сутрин правиш ли гимнастика? — попита учителят Каролков.
Каролков погледна учителя си с такова изумление, сякаш му бе проговорил по марсиански.
— Това е доказателство на Великата теорема на Фермá — настоятелно повтори той.
Таратар взе тетрадката на Професора, бързо я прелисти. В очите му се замяркаха безкрайни виолетови формули, изпълнили цялата тетрадка. Професора пишеше с дребни, грижливо завъртени почти печатни букви.
— Теоремата на Фермá е доказана за шестстотин частни случаи — бавно каза Таратар. — Математиците от цял свят са се отказали да я решават. Нима ти успя да намериш съвсем нов пример?
— Тук не става дума за пример. Тук е решението на цялата теорема!
Професора седна на мястото си като победител.
Таратар претегли на ръка дебелата тетрадка. „Малко ли доказателства са правени за тия триста години на недоказуемата теорема! Ето още един донкихотовски опит — може би дори и оригинален…“