Синица отвори едното си око и видя някакво сияние. После с второто око различи човек в бяло. Рижа брада, сияние над главата — къде беше срещал това познато лице?… Синица смутено се усмихна.
— Аз съм Синица — каза той едва чуто.
— Откъде си? — с гръмовития си глас продължи да пита рижебрадатият.
— От Земята… — При тия думи Синица скочи, изви се неловко и наведе глава.
Известно време теоретикът изучаваше посетителя. Той разбираше, че този човек има някакво загадъчно увлечение. Не всеки може чисто и просто да подскочи на три километра и да попадне в единствения прозорец на движещата се палатка, не всеки ще почне така дълго да изучава синтетичния под.
— Аз съм обикновен учител — каза с въздишка Синица. — Нищо не разбирам…
На теоретика му стана обидно: затова ли бе зарязал своя институт, бе се издигнал над облаците, та да губи времето си в празни разговори. Но и нямаше как да покаже вратата на този бърборко.
— Но какво не разбираш? — попита ученият.
— Как си сътворил Земята за седем дни?…
Теоретикът си спомни, че беше написал своя капитален труд за магнитното поле на Земята за седем дни. Именно в палатката на усамотението. Това беше най-спокойната седмица в живота му — никой не му пречеше. Теоретикът се намръщи и попита:
— Откъде знаеш?
— Четох…
— Няма значение дали е за седем дни — каза, усмихнат, ученият. — Аз размишлявах за магнитното поле на Земята седем години…
От тези думи посетителят се сепна, погледна внимателно събеседника си и видя над главата му въртящи се перки.
— Елементарен вентилатор! — каза радостно Синица и нервно се засмя. — Боже мой, какво съм заплещил?! Извинете ме, моля… Вмъкнах се така ненадейно. Работата е там… С една дума, съвсем си изгубих ума от полета и когато ви видях, помислих, че съм попаднал… в твърде непозната обстановка… Затова ви и говорих на „ти“.
Сега пък се разсмя високо теоретикът. И се представи:
— Кримов Евгений Александрович.
— Учителят по физика Синица Виктор Илич — каза пътешественикът.
Те си стиснаха ръцете.
С един жест хазаинът покани Синица да седне в креслото. Той огледа с интерес уютната палатка и все още мислеше как можа да попадне тук.
— Килимчето — спомни си той. — Тази странна дяволия се нарича а-килимче…
Виктор Илич Синица разказа подробно и точно какво се беше случило с него от минутата, когато Таратар извади от старата си чанта металното а-килимче. Теоретикът се смееше от сърце.
— Я гледай ти, чудна история!… Казваш, изплела го ученичка? Не от вашето училище? Това няма значение… Момичетата са много изобретателен народ… Ние правим плахи опити с гравитацията, а твоята ученичка е прескочила всички междинни стадии и е изплела килимче, което отблъсква гравитационните вълни. Превъзходно!
— Елементарно килимче — потвърди учителят.
— Но къде е то? — попита неспокойно Кримов.
Те огледаха цялата палатка и не го намериха. Погледнаха един след друг през прозореца — да не се е закачило за нещо. Килимчето го нямаше.
— А не можеше да се втурнеш при мене просто ей тъй, а, Синица? — попита теоретикът и замислено заглади брадата си.
— Не можех — потвърди Синица. — Килимче имаше. Впрочем, Евгений Александрович, моля те да забравиш за глупавото ми поведение. Не зная какво ме прихвана.
— Това не се забравя, но на никого няма да кажа — обеща Кримов. — Напразно се тревожиш, Виктор Илич. Ти дори се държа деликатно, мъчеше се да разбереш моите естественонаучни познания за света. Ако аз бях извършил този полет и видех зад облаците човек в бяло, сигурно щях да налетя на бой, защото отдавна съм си харесал това място.
— Но къде е килимчето? — тревожеше се Синица.
— Има два варианта. Килимчето може да е продължило полета си и в такъв случай ние никога вече няма да го видим. Ти колко тежиш?
— Шейсет и пет.
— А колко голямо е килимчето?
Синица начерта във въздуха квадрат. Теоретикът взе лист хартия и бързо направи изчисленията.
— Гениално изобретение! Потресаваща подемна сила.
— Те взаимно се наричат гении — учениците на Таратар — спомни си учителят по физика.
— Човек, който с едно обикновено килимче е посрамил всички ракети в света, може да бъде наречен три пъти гений. Главното е да се намери изобретението… Вариант номер две: от удара в палатката контактите са се откачили и килимчето е паднало долу… В колко часа излетя, Виктор Илич?
— Осем без петнайсет.
Кримов погледна часовника си. Бяха минали четиридесет минути.
— Сега да пресметнем точката на нашата среща…