Те решиха да проверят втория вариант и насочиха гондолата надолу. Теоретикът изключи отоплението в палатката, облече костюма си, шлифера и веднага заприлича на изтъкнат учен. Гондолата се сниши почти над самата земя, движеше се на малка скорост успоредно на пътя — също като обикновено въздушно такси.
Кримов предложи:
— Хайде да съберем информация.
Теоретикът се разположи до отворената вратичка, учителят на отсрещната страна подаде главата си през прозореца. Те гледаха най-внимателно, питаха срещнатите. Никой не беше намерил килимче.
В края на селцето им провървя: едно момченце, вдигнало нагоре глава, им съобщи, че е изчезнал гъсокът на съседите. Кримов спусна летателния апарат върху воднистия сняг.
— Какво общо има тук гъсокът? — недоумяваше Синица.
— Изчезването на гъсока е събитие — обясни Кримов. Момчето с готовност съобщи, че гъсокът бил коварен и изпечен злосторник, нападал всички в тил и държал в страх съседните дворове.
Стопанинът на гъсока — висок, як старец — погледна подозрително гостите.
— Какво има?
— Ние сме от цирка — каза Кримов. — Искаме да видим вашия гъсок.
Старецът се усмихна скъпернически.
— За цирка, става. Храбра птица. Но не мога да ви покажа гъсока. Избяга проклетникът.
— А къде се е дянал?
Старецът разказа как чул шум на крила и помислил, че гъсокът пак е нападнал някого, та излязъл от къщи. Гъсокът отчаяно пляскал с крила, летял вертикално нагоре, а в клюна си държал нещо лъскаво. Така си и отлетял с чугунената тепсия. Подлудял е изглежда от пролетното слънце.
— Наминете по-късно — продължи старецът. — Като се върне, ще ви го покажа.
Кримов и Синица се спогледаха.
— Но ще се върне ли? — попита недоверчиво учителят. — Сигурно ще се върне. С тепсията в клюна — обеща стопанинът на гъсока.
— А няма ли да я изпусне? — примижа Кримов. — Това не може да бъде.
Старецът дори се обиди.
— Да не познавам птицата си! Хареса ли му нещо, не то изпуска, та каквото ще да става.
А момченцето потвърди:
— Вярно: сграбчи ли нещо, няма пускане!… Като булдог.
Гостите от цирка взеха от стопанина на знаменития гъсок номера на телефона.
— Ако съдим по описанията, изобретението е изгубено — каза в заключение Кримов. — Любопитната птица е включила контактите и е изчезнала в просторите на Вселената.
Синица с недоумяваща усмивка погледна теоретика.
— Гъсокът е повторил твоя опит, Виктор Илич — продължи замислено Кримов. — С тая разлика само, че ще го доведе докрай.
И Кримов разказа за съдбата на твърдоглавата птица. Гъсокът е обречен вечно да се скита сред звездите. Всяка от галактиките ще отблъсква от себе си килимчето, като му придава все по-голямо ускорение, и в края на краищата гъсокът ще достигне околосветлинна скорост. Ако ли пък гъсокът полети с такава скорост към някоя антигалактика, ще стане взрив с чудовищна сила и ще се роди нова енергия…
— Не вярваш ли?… Попитай довечера стареца, върнал ли се е гъсокът му…
За пръв път в живота си Синица усети, че стои на твърда земя.
Ученият и учителят се уговориха да продължат търсенето на ценното изобретение.
От къщи Синица позвъни на Таратар.
— Виктор Илич! — зарадва се математикът. — Живи ли сте, здрави ли сте? Къде сте?
— В къщи — бързо каза Синица. — Малко поизстинах в полета. Надявам се, Семьон Николаевич, че не сте обявили тревога в училището? Би било много неудобно…
— Така съм се тревожил за вас, че отмених уроците — призна Таратар и успокои физика: — Но на никого нищо не съм казал. Моля да ме извините, че тази играчка ви причини неприятности.
— Учениците ви са много способни — потвърди физикът. — Но още не съм разгадал принципа на полета.
— Аз разговарях с една осмокласничка, авторката на злощастното килимче — призна Таратар. — Мъчих се да разбера от нея как се приземява тази дяволия. Представете си, тя не знае!…
— Как е името й? Какво каза още? — зарадвано попита Виктор Илич.
— Това лекомислено момиче се казва Мая Светлова — възмутено избръмча в слушалката математикът. — На мене ми каза: „Предчувствувах, че това ще свърши зле… Така му се пада!“ Завъртя се на токчетата си и си отиде.
— За мене ли? — попита с интерес Синица.
— За вас не стана дума. Тя не знаеше, че именно вие излетяхте… Впрочем, Виктор Илич, как се оказахте в къщи?
— Елементарно — отговори Синица, — с разни приключения, свързани главно с транспорта. Впрочем, в цялата тази история е важно това, че от самата Светлова и нейното изобретение се заинтересува един много голям учен… Ще ви разкажа всичко, когато се оправя.