— Ела, ще ти разкажа за прекрасната кукла и храбрият робот — обеща Електроник, като прегърна момиченцето с двете ръце. — Къде е леглото ти?…
Електроник сложи свръхсилното момиченце да спи и се върна. Гусев беше поразтребил как да е стаята.
— Какво се е случило с нея? — попита разтревожено той. — Удари ме като истински боксьор.
Електроник мълчаливо посочи бъчвата.
— Ще й мине ли?
— Утре сутринта ще стане с нормална сила.
— Добре, че майка й не е в къщи — въздъхна Гусев и се върна при телевизора. — Е, ще ти кажа аз на тебе, геройо!
— Ще направите грешка — предупреди го Електроник. — Днес той е свръхсилен човек. Аз ще му обясня как да си служи с камерата.
— Вярно, победителя не го съдят — съгласи се бащата на атлета.
Може би най-внимателният зрител на мача беше Електроник. Той бе запомнил и най-малките движения на хокеиста с номер тринайсет, направи изчисления на свръхсилата и в един разговор с Реси му предаде данните. Реси се заинтересува от системата на Гусев и поиска подробности. Не, той не беше страстен запалянко по хокей, още повече че плуваше в океана на непознатата планета. Чисто и просто и Реси имаше биоелектронна система в някои механизми и понеже понякога изоставаше от ловкия кит на Юпитер, търсеше разни начини, за да увеличи скоростта си. Накрая, както и досега, Реси предаде:
„КИТЮП МЪЛЧИ“.
За икономия на време сега той наричаше Китюп кита на Юпитер.
Седми април.
Кравата от тенджерата
— Серьога, аз съм, Смирнов. Можеш ли да прескочиш към мен? Трябва да се посъветвам.
— А какво ти се е случило?
— Знаеш ли, по телефона е невъзможно да се обясни всичко. С моята крава могат да се случат неприятности…
— Аз не съм ветеринарен лекар. Аз съм астрофизик — ти трябва да знаеш, Викторе. И при това съм зает: мисля за другите светове.
— Зарежи тези глупости. Тук въпросът е по-сложен…
— Земните работи в дадения момент не ме интересуват.
— Ах, тъй ли! Е, извинявай.
— Извинявай…
Виктор Смирнов вдигна рамене: много важен стана този астрофизик. Сякаш никой не знае, че съчинява стихове. „Други светове“ — и това ми било научен проблем!…
Виктор набра номера на Вовка Каролков и чу, че той бил зает със съчиняването на необикновено важно произведение.
— Професоре, — убеждаваше го Смирнов, — твоето гениално творение няма да избяга, а тук се касае за живо същество…
— Как няма да избяга? Нали мога да забравя алгоритъма — отбраняваше се Професора. — Сега моделирам третата част на симфонията. Я послушай…
— Оригинално, макар че лошо се чува. Как се нарича?
— „Концерт за хеликоптер с оркестър“.
— Нещо не те разбирам, съчинителю на хеликоптер…
— А ти си съчинител на крави! — обиди се композиторът.
— Да, аз съм съчинител именно на крави — отговори с достойнство Виктор. — Виждам, Професоре, че ти хич не искаш да знаеш как е произлязъл животът на Земята…
— И не ми трябва! Това може да направи всяка електронна машина, ако й дават точна програма… — И Каролков затвори телефона.
Невъзмутимият Виктор Смирнов почувствува, че се вълнува. „Какво се е случило? Нима на тези хора някакви си съчинения са по-скъпи от другаря?…“ Оставаше Макар Гусев. Той, разбира се, не е научен консултант, но е силен и прям човек.
— Макар, незабавно имам нужда от твоята сила!
— Моята сила е нужна на всички — прогърмя в слушалката гласът на Макар.
— Работата е там, че сам не мога да се справя с моята крава — каза Виктор. — Тя стана много голяма.
— Ти искаш да я вдигна за рогата ли? — каза сериозно Макар.
— Стига си се шегувал, Гусев. Ела. Много си ми нужен.
— Как да дойда, когато лежа в камерата?! Разсъди сам! Днес имам много важно състезание, не мога да изгубя нито минута. Вземи тенджерата и ела при мене…
— Несериозен човек си ти, Гусев!
— Виж какво, Витка, все едно, че не съм чул това, пък ти да не ми се мяркаш пред очите! Разбра ли?…
Изобретателят беше объркан. „Какви гении са това! Какъв (научен колектив! Просто егоисти — всеки работи за себе си. И това ми било „Космически кораб «Земя»“! Нима такъв проект се решава, като всеки се затвори и работи самичък?…“
Той набра на телефона три единици и каза с отчаян глас:
— Електроник, Виктор Смирнов ти се обажда. Ти си ми нужен незабавно!
— Ей сега ще дойда — отговори спокойно Електроник.
Виктор Смирнов предчувствуваше, че опитът му с кравата ще свърши със скандал. Работата е там, че бащата на Смирнов, инженер по професия, се чувствуваше прекрасно между най-сложни машини и механизми, но не обичаше животните. От детство още на Виктор разправяха, че котките и кучетата са опасни, че разнасят разни инфекции, че не бива да се галят, а ако го одраскат или — не дай боже — ако го ухапят, трябва да се бият инжекции. Животните според баща му не били опасни само на картинки.