— Така че според твоя часовник — подхвана Смирнов — моята крава съществува едва милиардни частици от секундата. И никой не знае на какво е способна. — Виктор се чувствуваше почти Дарвин.
— Опитът иска наблюдения и научно обосноваване — каза Електроник. — Това е сложна работа. Трупай засега материал.
В разгара на дискусията щракна бравата, хлопна се вратата, появи се бащата на Виктор. Той остави куфара, прегърна сина си, поздрави Електроник и спря погледа си върху кравата.
— Какво е това? — попита инженер Смирнов, като разглеждаше внимателно голямото животно.
Виктор пъхна ръце в джобовете си.
— Това е крава, тате — скромно каза той. — Моята крава.
Смирнов обмисляше няколко минути определението.
— Крава — повтори той. — Грамадна крава… Защо е тука?
— Аз я отгледах. Сам!… Така ли е, Електроник?
Електроник кимна.
— Когато заминавах, тук нямаше никаква крава — рече спокойно Смирнов.
— Тя беше мъничка… — взе да обяснява изобретателят. — Стоеше си спокойно в тенджерата… Под моето легло. А сега порасна. Тя е само на три седмици, тате.
— Глупости — навъси се инженерът. — За три седмици може да се монтира екскаватор, но не и крава.
— Вярно! — зарадва се Виктор. — Когато се появява ново откритие, всички говорят едно и също: не може да бъде! Ти, татко, потвърждаваш историята на всички велики открития.
Бащата, без да обръща никакво внимание на своята роля в историята на откритията, заоглежда стаята, отрупана с кутии. Към кравата вече не гледаше.
— Конюшня… Говедарник!… — Той подозрително помириса въздуха.
— Не се безпокой — бързо каза Виктор, — не дава тор.
— Нали има изкуствени крави — припомни инженерът. — Стои си в кухнята цистерна, нещо като перална машина. Там слагат суровината и получават синтетично мляко… Така е у всички нормални хора. А у тебе, Викторе, непременно в цялата стая и то с рога!… Какво дъвче през цялото време?
— Царевична свила — каза зарадвано биологът. — На, виждаш ли, татко, ти вече се замисли за практическата полза на моето изобретение!… Втората степен на признанието. Още малко и ще кажеш: „Какво ново има тук? Винаги са отглеждали крави в тенджера…“.
— Махай я — мрачно рече Смирнов-баща и посочи с пръст вратата.
Смирнов-син препречи с тялото си пътя към животното.
— Ти хубавичко помисли, татко… Че тази крава е от Юпитер. Единствен екземпляр в цялата Слънчева система! Електроник, потвърди!
— Да — потвърди Електроник, — това е много важно изобретение. Единствен научен екземпляр.
— Махай го, Викторе, този екземпляр от къщи! — настоя бащата. — Не искаш ли? Сам ще се справя!
Инженер Смирнов беше достатъчно висок. Той обви ръката си с носна кърпа, хвана кравата за рога и я поведе след себе си. Тя вървеше послушно и си преживяше.
През вратата се провряха само муцуната и рогата. Самата крава не можеше да мине.
Смирнов не на шега се разсърди и изрече най-сетне фразата, която предвиждаше Виктор:
— Или аз, или тя! — и хлопна вратата… — Имай пред вид, Викторе — викна той от столовата, — че аз няма да изляза, докато ти не вземеш решение!…
На излизане Електроник каза:
— Ще обмисля тази задача. Ще се консултирам със специалисти.
Биологът потъна в размишления относно безценната крава. Той чуваше как зад стената мърмори сърдито баща му. Беше безполезно да му обяснява цялото значение на проекта „Космически кораб «Земя»“ и по-точно на първото изкуствено животно за бъдещето на човечеството. Виж ако това бъдеще беше представено не от животно, а от някакъв крачещ планетоход, баща му с радост би взел участие в неговата по-нататъшна съдба. Сега на инженера не можеха да повлияят никакви научни авторитети…
След час баща му отиде в антрето и високо оповести:
— Извиках специалист от изложбата.
— Откъде? — попита синът.
— От Изложбата за постиженията на народното стопанство. Да вземат кравата… И тя е научно учреждение.
… Представителят на изложбата позвъни на вратата, попита тук ли има експонат от колхоза „Юпитер“. Инженерът без повече думи заведе специалиста при кравата.
— Интересна порода — призна специалистът. — А как е попаднала в апартамента?
— Попитайте моя син — кимна Смирнов. — Той е изобретателят.
Изобретателят мълчеше.
Специалистът похвали външния вид, прецени на око теглото на кравата, но като разбра, че я хранят с царевична свила, махна с ръка и каза, че такъв експонат не е за изложбата.
— Защо? — попита инженерът.
— Мили човече — примижа специалистът, — сам помислете: ние демонстрираме рекордсмени, отгледани в типични условия, а не с царевична свила…