— Предварително те поздравявам. — Мустаците на Таратар хитро трепнаха. — Макар че Фермá не ни е оставил никакви доказателства, в къщи ще проверя твоята работа.
— Фермá не е счел за нужно да пише решението, тъй като то е много дълго — напомни Професора.
И нито един гений не е намерил досега отговор.
— Та какво от това? — Професора вдигна рамене. — Аз съм този гений, който намери отговора.
Таратар чакаше класът да прихне в смях, но кой знае защо беше тихо. Той огледа класа. Всички бяха премного сериозни.
Таратар се разтревожи: какво става с тях?…
— Може би ще се съглася с тебе, когато проверя — предположи Таратар.
— Разбира се — спокойно отговори Професора. Чак сега той започна постепенно да порозовява: първо запламтя едното му ухо, после другото. Изглежда, че съвестта спускаше математика от недостъпните научни върхове на обикновения училищен чин, като внимателно го държеше за уши.
— Че какво лошо има тук! — намеси се Макар Гусев. — Щом е доказал…
И пак никой не се засмя.
— Вярно, Таратар Таратарич… извинете, Семьон Николаевич! — подхвана Сироежкин и скочи от място. — Ако искате да знаете, не само Професора мисли така! Не се учудвайте, моля ви се, но тук всички са гении!… Обикновени гении… Ето вижте. — И той извади от чина картонена кутийка, на която беше отпечатан чифт обувки на фабрика „Лъч“. От кутията Сироежкин извади мъничък прибор. Лампичка от джобно фенерче, миниатюрна турбина, ръчка. Конструкторът покани учителя:
— Завъртете, ако обичате.
Таратар внимателно завъртя ръчката. Лампичката светна.
— Настолна електроцентрала — каза одобрително Таратар. — Изящно направена. Но това вече е сюрприз за учителя по физика.
— Вечен двигател! — каза високо Сироежкин.
— Извинете — измърмори навъсен Таратар, — вечни двигатели, както е доказала науката, не може да има.
— Моля ви се — ето го! — Сироежкин с величествен жест посочи изобретението.
— Просто тук механическата енергия преминава в електрическа… — каза учителят.
— Правилно! — съгласи се щастливият изобретател. — Дори много просто една енергия преминава в друга. Вие само завъртяхте ръчката, а лампичката ще свети ден-два…
Таратар погледна прибора. Лампичката наистина светеше — само от едно леко завъртване на дръжката. Такъв „двигател“ Таратар никога досега не беше виждал.
— Ти твърдиш, че в твоя прибор няма никакъв източник на ток — рече учителят. — Значи и ти си гений?
— Разбира се!
Таратар се разходи из класната стая и късогледо премижаваше очи. „Какво става тук? Може би това е заговор?… Или ми се присънва?…“ Той огледа внимателно редиците и за миг погледът му се спря върху едно сериозно лице. Електроник винаги казва истината, той няма да позволи да се плещят глупости…
— Колко трудно е да си учител на гении — каза тихо Таратар. — Тук споменаха Кеплер. Учител на великия Кеплер е бил знаменитият астроном Тихо Брахе, който е изучавал планетата Марс… Пиер Фермá… Май че негови учители можем да наречем всички старогръцки математици… А на вас — Таратар. (Изглежда, той успя да върне обикновеното настроение в класа. Гениите се усмихваха.) Как мислиш ти, Електроник, твоят приятел Сироежкин наистина ли е изобретил вечен двигател?
Всички впериха погледи в Електроник. Той отговори спокойно:
— Името не е съвсем точно. Но този двигател практически е без търкане… — И Електроник започна да изрежда формулите на новото изобретение.
— По-просто казано, вечен двигател — прекъсна приятеля си Сироежкин и посочи светещата лампичка.
— Ура за Сироежкин! — извика Макар Гусев. — Гений номер две.
На вратата се почука. Отвориха се и двете крила и влезе закъснелият Смирнов. Влезе той много странно, с едното рамо напред, притиснал към корема си голяма алуминиева тенджера. Децата от първия чин се спуснаха да му помогнат. Витка Смирнов стисна здраво тенджерата и каза задъхано:
— Почакайте, момчета… Аз сам… Ценно изобретение!
— Смирнов, каква е тази бака? — попита Таратар.
— Това не е бака. — Виктор Смирнов остави внимателно товара си на масата, избърса потта от челото си и чистосърдечно се усмихна. — Извинете, Семьон Николаевич… Трябваше да почакам, докато всички излязат от къщи. Това е тенджера. В нея мама вари сладко. Та докато тенджерата е свободна, рекох да я използувам за един опит.
— А какъв проблем може да се свари в такава тенджера? — пошегува се Таратар.
— Ето. Гледайте!
Смирнов вдигна капака и всички скочиха от местата си, наобиколиха учителската маса.