— Че какъв клас ще сме без математика! — изтърси Сироежкин. — Дори е смешно.
— Класът може да бъде и клас на бозайници — изчурулика ехидната Кукушкина.
— Благодаря! — отвърна й Сергей. — Ти, както виждам, си специалист от висша класа.
— Впрочем съвкупността от цифри на три съседни реда числа също е клас — напомни Професора.
— Е, това вече е класика! — каза високо Гусев.
Всички се разсмяха и Таратар по-силно от другите.
— Запишете новото домашно — каза той много доволен. Децата отвориха тетрадките си. Те отново се чувствуваха единен осми „Б“.
— Но вие сте хитрец, Семьон Николаевич! — тържествуваше директорът. — Поздравявам ви е прекрасния урок!
— Нищо особено — махна с ръка математикът. — Имам към вас още една молба. Дайте ми два дена официален отпуск. Събрал съм цяла грамада от ръкописи на осми „Б“.
Директорът слушаше внимателно.
— Съвкупността на всички тези работи представлява интересен замисъл за бъдещето — голям проект, който измислиха учениците — продължи Таратар. — Много неща в тях не ми са ясни, трябва да се ориентирам… И освен това точно вчера получих по пощата сто и двайсет страници на пишеща машина. Авторът доказва, че напоследък съм допуснал немалко грешки! Представяте ли си?
Директорът погледна любопитно учителя, когото познаваше от десет-двайсет години, като се мъчеше да разбере каква ли още хитрост е замислил неукротимият Таратар.
— Толкова много грешки? Кой е шегобиецът?
— Трудът е подписал Електроник. От името на осми „Б“.
— Оправете се, Семьон Николаевич… Полезно е човек да си види грешките… Но кой ще ви замести през тези дни? — Директорът извади разписанието. Всички учители от горните класове бяха заети.
— Аз мисля, Електроник — предложи Таратар. — За всеки случай ще се посъветвам с Гел Иванович Громов. Ще разрешите ли?
Той набра телефонния номер, помоли да повикат професора.
— Громов поддържа предложението ми — съобщи Таратар. — Работата е там, че Електроник преживява криза, решава много сложна задача.
— Сега е ясно, уважаеми Семьон Николаевич, защо искате отпуск. Каква криза трябва да преодолее Електроник с ваша помощ?
Таратар обясни това, което знаеше от Громов: Електроник търси нови начини за обработка на информацията, които засега не са известни ни на една машина в света.
Директорът беше учуден:
— Не всеки човек решава такава задача, а ето че Електроник… Съгласен съм, Семьон Николаевич, нека той води урока.
— Благодаря, Григорий Михайлович, аз бях уверен, че ще ми разрешите! Професор Громов смята, че сега самостоятелността няма да навреди на Електроник.
— Ние с вас не сме академици и дори не сме професори, Семьон Николаевич — завърши меко директорът, — затова знаем, че самостоятелността е хубаво нещо, а помощта и на осми „Б“, и дори на Електроник е нужна. Само че хайде да помислим каква…
Десети април.
Как да изучаваме човека
— Ура! Нас ни признаха! — каза радостно Електроник, като влизаше в астрономическата обсерватория.
В ръцете си държи връзка с телеграми. С победен вид ги поставя пред Сироежкин.
— От Мадрас, Мелбърн, Бюрокан. От Академията на науките — изреждаше Електроник.
— Всички ни поздравяват с откритието на Свръхновата.
Сергей откъсна поглед от листа, на който пишеше, прегледа телеграмите.
— Благодаря, Електроник, за новината. Тази работа е свършена. Сега нататък. — И той погледна косо към ръкописа си.
Електроник попита:
— Защо тук е моята фотография?
На стената редом с портрета на Кеплер беше окачен портретът на Електроник. Съсредоточено лице. Нос, като на Сироежкин, малко чип. Устните обясняват нещо много важно.
— Аз го направих — призна Сергей. — В клас, когато ми подсказваше. Моментална снимка. Най-добрият подсказвач в света…
— Аз на никого не подсказвам — поправи приятеля си Електроник.
— Спомних си! Ти просто ме допълваше на урока.
— И аз си спомних, — уточни Електроник. — Ти се стараеше да ме снемеш, без аз да забележа, но аз видях и дори позирах. Добре е излязло.
— Точно какъвто си — съгласи се Сироежкин. — Само, че ти не ме доизслуша. Ти си най-добрият подсказвач в света за Свръхновата. И това е портретът на първооткривателя.
— Първооткривателят си ти — съвсем искрено каза Електроник. — Аз само правех изчисленията и набавях информация.
До портретите бе окачена и фотография на Плеядата. За тези седем звезди в древността имало легенда, че били седемте дъщери на бога Атлас, които бягали от ловеца Орион в бездънното небе и се превърнали първо в гълъби, а после в звезди.