Той не успя да доизрече фразата си и остана с отворена уста, защото кравата изведнъж отгриза връхчето на тополата и захруска клонките. Тишината беше толкова голяма, че хрускането се чуваше по целия площад. Точно в този момент Електроник бе включил екрана към телевизионната камера за изложбата.
Тополовите клонки, явно, бяха събудили силен апетит. Надежда пое дълбоко с черните си ноздри въздух, изсумтя силно, сякаш изразяваше съжалението си, и като наведе глава, захапа с яките си зъби фурнировия сандък с пирожките. Продавачът подскочи на място и, като чу как изтрещя сандъкът, бързо се отдръпна встрани, а кравата вече повдигаше сандъка със сладоледа като перце.
Тълпата се завълнува. Директорът гледаше въпросително Виктор. Изобретателят смело се приближи, хвана въжето за края.
— Спокойно. Надежда — каза той. — Разбирам, че искаш да ядеш.
Рогата останаха неподвижни в очакване.
— Нямате малко царевична свила? — високо попита Виктор. — Или сено…
— Сено! Сено! — завика директорът така, сякаш от тези думи зависеше целият му живот.
Скоро един малък трактор докара на площада платформа с балирано сено.
Надежда спокойно се зае със закуската.
Някой докосна Виктор по рамото. Той се обърна и се зарадва, като видя баща си:
— Ти какво правиш тука?
Инженер Смирнов помаха с бележника си.
— Щом твоята Надежда има такъв апетит, ще трябва да й се направи ясла — обясни баща му и подаде бележника. — Тук нахвърлих нещичко… — каза смутено той. — И въобще — продължи Смирнов-баща вече по-уверено — отдавна съм ти казал, че такава крава иска индустриални методи на отглеждане…
Лека-полека Надежда се пригаждаше към новото място. Отделиха й просторна празна площадка, предназначена за зубри, внимателно й сложиха бали със сено, изсипаха й няколко чувала царевична свила в голямо корито. Виктор огледа придирчиво замрежената площадка и остана доволен.
„Може би ако й направят и покрив, само че непременно да е разтегателен — размишляваше Виктор. — Трябва да кажа на баща си. Интересно е до какви размери ще расте тя?“
Той поиска разрешение от директора да навестява Надежда: опитът трябваше да се продължава.
Директорът с широк жест показа заградената площадка, отговори, че от днес тя е негов, на Смирнов, кабинет, лаборатория, дом — както ще да я нарича. Тук всичко ще бъде благоустроено, като се имат пред вид особеностите на експериментираното животно, ще се доставят необходимите съоръжения. За помощници на младия учен ще бъдат дадени трима специалисти и работници.
— Искам да продължа наблюденията си над Надежда — каза Виктор на познатия биолог. И обясни: — Тя е наполовина земна, наполовина юпитерианска… Ще мога да ви представя всички доказателства, след като се срещна с Електроник и доведа опита докрай.
Биологът кимна, без да разбира нищо от това обяснение. Но живият експонат беше пред него. Предстоеше необикновена работа.
Електроник изслуша внимателно Виктор Смирнов, който го извика по телефона. Той каза, че чака съвет от Реси: защото Реси знае как да се отнасят с животните от Юпитер.
После Електроник поговори с директора и обяви, че утре урокът ще се състои на изложбата на киберистите.
— Само моля Таратар да поеме урока — каза Електроник на директора. — Утре имам друга работа. И после… вие видяхте. — Той показа празната класна стая и след кимането на директора включи своите микрофони. — Утре всички да дойдете без закъсняване! — поясни новият Таратар.
Дванайсети април.
Платон, Епикак и други
На Изложбата за постижения на народното стопанство осми „Б“, начело с Таратар, се отправи заедно с другите гости към павилиона „Електроника“.
Към сребристото здание от алуминий и стъкло водеше алея с флагове на страните, участвуващи в международния преглед на електронни помощници на човека. По алеята звучеше говор на няколко езика. Гостите наричаха по различен начин участниците в днешната изложба — компютри, електронноизчислителни машини, кибери, роботи, дори „тенекиени Майкъли“, но всички тия системи бяха електронни конструкции, изобретени от хората.
Осмокласниците се зарадваха, като срещнаха своя другар при входа.
Електроник им раздаде значки за спомен с изображение на земното кълбо, опасано с лента от цифри. Сергей успя да пошепне на приятеля си, че той би изобразил на значката Електроник.
— Как си, справяш ли се? — попита с тревога Сергей.
— Справям се — отговори Електроник. — На куртката (му имаше знак на работник от изложбата.