— Как мислиш ти, взел ли съм правилно решение?
— Ти си много умен, Електроник. Правилно постъпваш.
— Благодаря, мамо — съвсем по човешки каза Електроник и сложи ръка върху топлото табло на сметачната машина.
Това беше майката на Електроник — машината, която някога беше изчислявала неговите схеми. В сравнение с него тя беше бавна, обемиста, остаряла конструкция и доживяваше времето си, като се занимаваше с един твърде старинен занаят — да сравнява климатичните промени на земното кълбо през всички изминали времена. Но тя бе толкова нужна на Електроник в критичния момент на живота му! По смътните спомени от първите минути на своето съществуване, по устройството на своите схеми Електроник прехвърли през ума си хиляди машини на изчислителния център, за да открие тази единствена, която ще му даде безпогрешен съвет, ще го разбере.
— Аз каня на състезание шестимата най-добри световни играчи на шах — каза Електроник.
След кратко мълчание сметачната машина зашумя с перфолентата си.
— Ами ако изгубиш?
— Изучих всички шахматни партии. Струва ми се, че зная това, което търся: как човекът прави откритие…
— Нима ти искаш да надминеш самия човек, Електроник?
— Не, мамо. Аз се старая не за себе си. За човека…
— Посъветва ли се с учителя си?
— Професорът знае, че решавам тази задача. Или ще изгубя окончателно, или ще стана победител на невъзможното. От мене чакат това приятелите ми.
И той включи радиото. Звучеше тържествена, бодра мелодия, в която се повтаряше фразата: „Електроник е нужен на всички!“…
— Чуваш ли, мамо? — попита той.
— Ти ще станеш Победител на невъзможното. Аз съм спокойна за тебе — заключи машината, като помисли малко.
Защо Електроник избра именно шахмата?
Изобретенията, които той правеше заедно с осмокласниците, доведоха до неочаквани резултати.
Физиците молеха да им покаже антигравитационното устройство. Новата система за предвижване ги заинтересува. Но килимчето беше загубено.
Астрофизиците и астрономите бомбардираха училището с телеграми за изчисленията на енергията на свръхзвездите.
Биолозите не разбираха защо странното същество, което приличаше на крава, ту неудържимо расте, ту пак се смалява.
Електроник се слиса: едно нещо е да отговаряш на урок, да демонстрираш пред Таратар домашни опити, а друго — да обосноваваш научно изобретението, да даваш в крайна сметка съвети на човечеството. И то какви съвети — за бъдещето! За полетите към звездите, за енергията за кораби, за новите условия на живот…
Колкото и сериозен да беше замисълът на проекта „Космически кораб «Земя»“, все пак авторите му не можеха да построят истински антигравитационен кораб!
Отговорите на всички важни въпроси за бъдещето изискваха безкрайни изчисления, отсяване на огромен брой варианти. Нито една машина в света не би могла да реши такива задачи дори за милион години. А хората не можеха да чакат.
Отговори във вид на формули, математически модели на бъдещето — ето какво искаше да предложи Електроник. За това трябваше да може да играе шахмат като човек.
Шахматната игра, в която опита силите си Електроник, му позволяваше да не прехвърля през ума си всички варианти, а да намира нови начини за осмисляне на информацията, да намира най-кратките решения.
Световни шампионати по шахмат сред компютри бяха уреждани не веднъж и дваж. В тях имаше всичко, което се полага за международни състезания: участници, съдии, запалянковци, награди за победителите. Най-много се вълнуваха учените, които съставяха програмата за своите машини. Самите играчи, които се намираха в разни краища на планетата, не се вълнуваха, когато правеха поредния ход и не изпитваха изобщо никакви чувства относно победата или поражението си. Затова пък анализираха грешките си и се учеха да играят все по-добре.
Но никога досега машина не бе побеждавала знаменит шахматист. Докато машината подбираше вариантите, опитният играч правеше неочакван ход и компютърът не можеше да предвиди всичките му последици. Силите им не бяха равни.
Веднъж Електроник призна пред Громов:
— Учителю, вие помните, когато ви казах, че решавам най-трудната за себе си задача, и ми предложихте да изиграем една шахматна партия. Аз се предадох след няколко хода, но се замислих. Благодаря ви за подсказаното. Шахматът ми помага да разбера творческия процес. Може би ще се науча да играя като човека…
Оная вечер те говориха, много дълго. Громов знаеше колко трудно е да учиш на шахматна стратегия обикновен компютър: за това се иска гъвкав език на програмите, приличен на естествената човешка реч. С Електроник всичко беше по-сложно. Той избра най-трудното решение: или ще надиграе шампиона, или…