— Предпочели са свободата — подхвърли Лий.
Без да обръща внимание на тази забележка, Маркам продължи:
— Във всеки случай проблемът с Пулок е второстепенен, с него може да се занимае някой друг. Ще го дам на някого от младите; ще обогати опита му. По-сложните и може би по-опасни бъркотии са за по-стари като теб.
— Казвай, без да го усукваш.
— Четиринадесета планета по списъка на Бойдъл. Той я е кръстил Етерна, но не ме питай защо. Шифрованата формула, която е вписал срещу името й, е 0(1.1).7. Това значи, че можем да живеем на нея без специална екипировка, че е планета от земен тип с една десета по-голяма маса и населена от разумни същества с по-различни умствени способности, но теоретически еднакви с нашите. Нарича тези същества „почакаймалковци“. Изглежда, лепва на всяко нещо и на всекиго първото име, което му дойде на ум.
— Какви сведения дава за тях?
— Ха! — каза Маркам, като направи гримаса. — Една дума. Само една дума. — Той помълча, после я изрече: — Непокорими.
— А?
— Непокорими — повтори Маркам. — Дума, която не трябва да съществува в езика на разузнавачите. — Тук той кипна, отвори рязко едно чекмедже, извади някакъв бележник и надзърна в него. — До последните изследвания са открити, картографирани, регистрирани четиристотин двадесет и една планети. Сто тридесет и седем се смятат подходящи за човешки живот и на тях са настанени големи или малки групи заселници. При това са овладени шестдесет и две чужди форми на живот. — Той прибра бележника. — А там някъде в мрака един бродещ насам-натам скитник избира дума като „непокорими“.
— Според мен възможно е само едно разумно обяснение — подхвърли Лий.
— А именно?
— Може наистина да са непокорими.
Маркам не вярваше на ушите си.
— Ако се шегуваш, капитане, това е лоша шега. Някои може да я сметнат за бунтарска.
— А ти можеш ли да измислиш друга, по-убедителна причина?
— Не е и нужно. Аз те пращам там да я откриеш. Великият съвет поиска изрично тази задача да се възложи на теб. Смята, че щом някакви още неизвестни чуждоземци са способни да уплашат един от нашите разузнавачи, значи трябва да ги изучим по-задълбочено. И колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Нищо не показва, че действително са уплашили Бойдъл. Ако е било така, той щеше да каже повече, много повече. Единственото нещо, което би го накарало да се разбъбри, е истинска, първокласна заплаха.
— Това е чисто хипотетично — каза Маркам. — На нас не ни трябват догадки. Нужни са ни факти.
— Добре.
— Обърни внимание на някои други факти — добави Маркам. — Досега не е имало форма на живот, която да е могла да ни се противопостави. Не виждам как е възможно някой да ни се противопостави. Всички същества с капчица разум скоро разбират кой им дава хляба и маслото, ако изобщо ядат хляб и обичат масло. Щом отидем там и вложим ума си, а те осигурят работната ръка, което е от изгода за двете страни, скоро самите чуждоземци започват да се чувствуват така добре, че няма защо да се оплакват. Ако тайфа уимпоти от Сириус се трепят цял ден в нашите мини, а после се прибират със собствените си хеликоптерите домове, каквито прадедите им никога не са притежавали, от какво има да се оплакват?
— Не разбирам целта на лекцията ти — каза Лий хладно.
— Искам да изтъкна, че със сила, безпощадност, доводи, убеждаване, наставления и примери, с призив към благоразумие или с друга подходяща за обстоятелствата тактика можем да овладеем и да използуваме всяка форма на живот в космоса. Тази теория прилагаме от хиляда години — и лава резултати. Доказали сме, че дава резултати. Накарали сме я да дава резултати. Изпуснем ли я веднъж и признаем ли се за победени, свършено е с нас. Ще паднем, а ще изчезнем ведно с всички други изчезнали орди. — Той избута книжата си настрана. — Един разузнавач се е признал за победен. Той трябва да е луд. А лудите може да предизвикат тревога. Великият съвет е разтревожен.
— Значи от мен се иска да намеря успокоителен сироп?
— Да. Отбий се при Париш в картографския отдел. Той ще ти даде координатите на това бунище Етерна. — Маркам се изправи и протегна пълната си ръка. — На добър път и благополучно кацане, капитане.
— Благодаря.
„Гръмовержец“ висеше в балансирана орбита, докато екипажът му разглеждаше новия свят, плаващ под него. Това беше Етерна, втората планета на слънце, много подобно на нашето. В това отделно семейство влизаха общо четири планети, но само втората приютяваше живот в забележима форма.