— Добре де — рече Лий, приемайки предизвикателството. — Вие, момчета, сте в най-благоприятно положение да направите точна преценка. Затова кажи ми: колко време е нужно, за да ви провърви?
Това обърка Нолън. Той се засуети, взря се намръщено в стената, заоглежда пръстите си.
— Пет години ли? — подкани го Лий.
Никакъв отговор.
— Може би десет?
Пак никакъв отговор.
— Или двадесет?
Нолън изръмжа: „Ти победи“ — и излезе. На лицето му все още личеше такова изражение, като че беше готов да убие някого.
„Ами!“ — помисли Лий. Победители бяха почакаймалковците. Те имаха несъкрушимо оръжие в простия, неоспорим факт, че животът може да бъде твърде кратък.
Четири дни по-късно Сектор Девет препредаде съобщение от Земята.
37.14. От Земята. Щаб на отбраната до командира линеен кораб „Гръмовержец“. Върнете се път Д9 отбиване щаба Сектор Четири. Оставете посланик, ако има подходящ кандидат. Назначение за постоянно. Ратбоун. Команд. Операт, отд. ЩО. Земя.
Лий свика съвещание в оперативната зала в средата на кораба. Значително време отиде за съпоставяне на данните — от находките на Уолтърсън за радиоактивните организми до бележките на господин Рибаря за пълзящите скариди. Накрая се очертаха ясно три извода.
Етерна беше много стара в сравнение със Земята. Нейното население също беше старо в сравнение с човечеството, като изчисленията за продължителността на живота на средния почакаймалковец варираха от осемстотин до хиляда и двеста години. Въпреки хроническата си мудност почакаймалковците бяха умни, напредничави и стигнали почти до същия стадий на развитие, в който се намираше човечеството един век преди първия скок в космоса.
Избухна остър спор по въпроса дали почакаймалковците ще бъдат способни някога на кратък ракетен полет дори с помощта на автоматични, бързодействуващи уреди за управление. Мнозинството се изказа отрицателно, но всички бяха единодушни, че така или иначе никой не ще доживее да види това.
Тогава Лий съобщи:
— Ще оставим тук земен посланик, ако някой се наеме с тази работа. — Той огледа всички, търсейки признаци на интерес.
— Няма смисъл да настаняваме когото и да било на тази планета — възрази някой.
— Подобно на повечето чуждоземни народи почакаймалковците не са се развивали по пътища, тъждествени с нашите — обясни Лий. — Ние сме много по-напреднали от тях, знаем хиляди неща, неизвестни на тях, включително и много, които никога няма да научат. От друга страна, те са вникнали в някои тайни, до които ние още не сме се добрали. Например имат такива машини и батерии, за които бихме искали да знаем повече. Може да притежават и други неща, които не се виждат при този първоначален бегъл оглед. А и кой знае какво са разработили теоретически. Ако има някаква поука, която да сме извлекли в космоса, тя е никога да не се отнасяме с пренебрежение към чужда култура. Вид, който се смята за толкова голям, че няма какво да научи, скоро става малък.
— Следователно?
— Следователно някой трябва да се нагърби с крайно трудната задача систематично да измъква от тях всичко, което заслужава внимание. Затова именно сме тук: отвред сме заобиколени от градивни знания, наложително е да ги вземем и да ги приложим.
— Това е правено много пъти на други светове — съгласи се възразяващият. — Но тук сме на Етерна, населено от дървеняци кълбо, където часовникът изцъква едва веднъж на час. Землянин, попаднал на това място, не би имал достатъчно време, дори и да доживее до сто години.
— Прав си — отвърна му Лий. — Затова тази посланическа длъжност ще бъде строго наследствена. Който я заеме, ще трябва да си докара невяста, да се ожени, да създаде деца, на смъртното си легло да им предаде своето бреме. Това може да продължи шест поколения и дори повече. Няма друг изход. — Даде им малко време да смелят това, после запита: — Има ли кандидати?
Мълчание.
— Ще бъдете самотни, ще ви правят компания само случайно минаващи кораби, но връзката ще се поддържа и ще имате зад гърба си мощта и силата на Земята. Изкажете се!
Никой не отговори.
Лий погледна часовника си.
— Ще ви дам два часа да помислите. След това излитаме. Ако има кандидат, ще ме намери в кабината.
В определения за излитане час „Гръмовержец“ се вдигна сред пламъци, без да остави никакъв представител на чуждия свят. Някой ден щеше да има такъв, в това нямаше съмнение. Някой ден склонен на това отшелник ще се засели за постоянно тук. Сред жителите на Земята винаги може да се намери чудак или мъченик.
Но още не бе дошло това време.