— Това го знам — обадих се възбудено. — Установих скоро същото за моя свят.
„Стана ми ясно — продължи Фрока, — че имаше смущения на едно от нивата ни.“
— Не можете ли да се уточните малко? — попитах аз.
„Според мен нашият свят е жертва на нашествие на молекулярно ниво.“
— Страшно — казах му аз. — Не можете ли да проследите откъде идва нашествието?
„Мисля, че мога — отговори гласът. — Но нямам доказателства. Всичко това е само предположение, плод на интуиция.“
— Аз лично вярвам в интуицията — отвърнах. — Кажете ми какво сте открили?
„Добре — каза гласът с колебание. — Стигнах до заключението — интуитивно, — че светът ми представлява микроскопичен паразит върху вас.“
— Говорете направо!
„Чудесно! Открих, че в едно отношение, че в една равнина на действителността моят свят съществува в основата между втория и третия пръст на лявата ви ръка. Съществувал е там милиони наши години, а за вас — минути. Не мога да го докажа, разбира се, и не ви обвинявам изобщо…“
— Няма нищо — обадих се аз. — Казвате, че светът ви се намира между втория и третия пръст на лявата ми ръка. Какво се иска от мен?
„Сър, предполагам, че отскоро сте започнали да се почесвате в областта на моя свят.“
— Да се почесвам?
„Така мисля.“
— И смятате, че грамадният разрушителен червеникав стълб е един от пръстите ми?
„Именно.“
— И искате да престана да се почесвам?
„Само близо до това място — побърза да каже гласът, — Искането ми е неудобно, но го правя, само за да спася света си от пълно разрушение. И се извинявам…“
— Не се притеснявайте с извинения — успокоих го аз. — Същества, които чувстват, не трябва да се смущават от нищо.
„Много мило от ваша страна, че го казвате — рече гласът. — Ние не сме хора, разбирате, ами паразити и нямаме никакви оплаквания срещу вас.“
— Всички чувстващи същества трябва да се поддържат — казах му аз. — Имате думата ми, че докато съм жив, никога повече няма да се чеша в основата между първия и втория пръст на лявата ръка.
„Между втория и третия“, напомни ми той.
— Никога няма да се чеша между кои да е пръсти на лявата ръка! Това е тържествена клетва и обещавам, че ще я спазвам, докато мога да дишам.
„Сър, вие спасихте света ми — каза гласът, — Никаква благодарност не би била достатъчна, но аз все пак ви благодаря.“
— Няма за какво — рекох.
Тогава гласът изчезна и се събудих.
Щом си спомних съня, сложих един лейкопласт върху пръстите на лявата си ръка. Не обръщах внимание на сърбежите, дори не си мих ръката. Носих лейкопласта през целия ден.
В края на следващата седмица ще го махна. Смятам, че ще съм осигурил двадесет или тридесет милиарда години според тяхното летоброене, което би трябвало да е достатъчно дълго за която и да е раса.
Но не това е проблемът ми. Моят проблем е, че в последно време започнах да изпитвам интуитивно някои неприятни предположения относно земетръсите в падината Сан Андреас и възобновената вулканична дейност в Централно Мексико. Смятам, че всичко е в някаква взаимовръзка, и съм уплашен.
Така че извинете ме за прекъсването на предишния ви сън, но имам спешен проблем, за чието разрешаване само вие можете да ми помогнете…