Последва ужасно дълга пауза, през която Триша гледаше пришълците, а те гледаха нея.
— Трябва да взема нещо от вътре — каза тя решително. — Ето какво. Искате ли, или поне някой от вас, да влезете в къщата с мен и да хвърлите едно око?
— Много — закимаха и тримата с ентусиазъм.
Пришълците стояха смутени във всекидневната й, а тя извади забързано видеокамерата, една тридесет и пет милиметрова кинокамера, касетофон и всички записващи устройства, с които разполагаше. Бяха кльощави и на електрическото осветление изглеждаха пурпурнозеленикави.
— Няма да се бавя много, момчета — каза Триша, ровейки в някакво чекмедже, за да намери резервни касети и филми.
Посетителите й гледаха рафтовете, където се намираха компактдисковете и старите й плочи. Единият сбута леко останалите.
— Гледайте — каза той. — Елвис!
Триша престана да рови и се вгледа в тях още веднъж.
— Обичате ли Елвис?
— Да — отговориха те.
— Елвис Пресли?
— Да.
Тя поклати объркано глава и се опита да мушне празна касета във видеокамерата.
— Някои от вашите хора — отбеляза колебливо единият от гостите — смятат, че Елвис Пресли е бил отвлечен от чуждоземни.
— Какво? — възкликна Триша. — Това вярно ли е?
— Не е изключено.
— Да не искате да кажете, че вие сте отвлекли Елвис? — изохка тя. Опитваше се да запази самообладание, за да не повреди апаратурата, но изглежда това не й се отдаваше.
— Не, не сме ние — отвърнаха гостите. — Чуждоземни. Това е много интересна възможност. Често я обсъждаме.
— Трябва да ги заснема — промърмори Триша под носа си. Увери се, че видеокамерата е заредена правилно и работи.
Насочи я към тях. Не я доближи до окото си, защото не искаше да ги уплаши. Бе достатъчно опитна и можеше да снима както трябва и от бедро.
— Добре — каза тя накрая. — А сега бавно ми разкажете кои сте. Най-напред ти, — Посочи този вляво. — Как се казваш?
— Не знам.
— Не знаеш?
— Не знам.
— Аха — кимна Триша. — А вие двамата?
— И ние не знаем.
— Добре. Може би ще ми кажете откъде сте?
Поклатиха глави.
— Не знаете откъде сте?
Отново поклатиха глави.
— Тогава… — продължи Триша. — Какво сте вие… ъ-ъ-ъ…
Бе напълно объркана, но като професионалистка продължаваше да държи камерата неподвижно.
— Изпълняваме мисия — каза един от пришълците.
— Мисия! Каква мисия?
— Не знаем.
Тя все още държеше камерата неподвижно.
— Тогава какво правите тук, на Земята?
— Дойдохме да те вземем.
„Дръж здраво, не трепери.“ Можеше да вземе статив. Зачуди се дали не би трябвало да използва статив. Зачуди се, защото по този начин щеше да спечели няколко мига, за да асимилира чутото. Освен това си мислеше: „Помощ! Какво да правя?“
— А защо сте дошли да ме вземете? — попита тя спокойно.
— Защото изгубихме умовете си.
— Извинете — каза Триша, — но все пак ще трябва да взема статива.
Изглежда се чувстваха много добре, докато стояха без да правят каквото и да било. Намери статива и закрепи камерата на него. Лицето й бе напълно неподвижно, но тя нямаше никаква представа какво всъщност става и какво да мисли за всичко това.
— Добре — продължи Триша, когато се приготви. — Защо…
— Хареса ни интервюто с астроложката.
— Гледали сте го?
— Гледаме всичко. Астрологията ни се стори много интересна. Харесва ни. Малко са интересните неща. Какво ни казват звездите? Какво предсказват? Подобна информация може да се окаже полезна за нас.
— Но…
Триша не знаеше откъде да започне.
„Признай си — помисли си тя, — няма никакъв смисъл да се мъчиш да разбереш за какво става дума.“
На глас каза:
— Но аз не разбирам нищо от астрология.
— Ние разбираме.
— Така ли?
— Да. Следим хороскопите си. Внимателно. Четем вестниците и списанията ви много внимателно. Само че според нашия Лидер имаме проблем.
— Имате лидер!
— Да.
— Как се казва?
— Не знаем.
— Как казва, че му е името, по дяволите! Съжалявам. Това ще отпадне при монтажа. Как казва, че му е името?
— Не знае.
— Тогава откъде знаете, че ви е лидер?
— Пое нещата в свои ръце. Каза, че все някой трябва да направи нещо тук.
— Аха! — каза Триша, виждайки новата възможност. — Къде е това „тук“?
— Рупърт.
— Какво?
— Вашите я наричат Рупърт. Десетата планета от Слънчевата ви система. Настанихме се там за много години. Мястото е студено и не е интересно, но пък е отлично за наблюдаване.
— А защо ни наблюдавате?
— Това е всичко, което умеем да правим.
— Добре — отвърна Триша. — О’кей. Какъв е проблемът, който лидерът ви смята, че имате?