— Триангулацията.
— Извинете?
— Астрологията е много точна наука. Знаем това.
— Добре, ама… — започна Триша, но се отказа.
— Но е точна за вас тук, на Земята.
— Да-а-а-а-а… — Имаше ужасното чувство, че добива някаква бегла представа за нещата.
— Така че когато Венера изгрява в Козирог например, това е вярно, но гледано от Земята. А когато сме на Рупърт? Какво става там, когато Земята изгрява в Козирог? Трудно ни е да разберем. Сред нещата, които сме забравили, а те, струва ни се, са много и важни, е и тригонометрията.
— Чакайте, да говорим ясно… — каза Триша. — Искате да дойда с вас на Рупърт, така ли?
— Да.
— За да преизчисля хороскопите ви, вземайки предвид разликата в положенията на Земята и Рупърт?
— Да.
— А ще получа ли изключителните права?
— Да.
— Ваша съм — каза Триша и си помисли, че най-малкото би могла да ги продаде на Нашънъл Инкуайърър.
Когато се качи на кораба, който щеше да я отведе в далечния край на Слънчевата система, погледът й се спря най-напред на редицата монитори, на чиито екрани проблясваха стотици образи. Четвърти пришълец седеше пред един от тях и гледаше нещо. Беше запис на импровизираното интервю, което току-що бе направила с тримата му колеги. Когато се приближи смутено към него той вдигна поглед.
— Добър вечер, мис Макмилън. Отлична камера. Поздравявам ви.
Форд Префект падна, тичайки. Подът се оказа с около три инча по-далеч от вентилационната шахта, отколкото си спомняше, така че не можа да прецени точно мястото, на което щеше да падне. Започна да тича твърде рано, спъна се тромаво и изкълчи глезена си. Проклятие! Въпреки всичко той продължи с куцукане нататък по коридора.
В цялата сграда, както обикновено, виеха алармени инсталации. Той се скри зад обикновените шкафове за документи, озърна се, за да се увери, че не са го видели, и започна да рови в чантата си, за да намери нещата, от които обикновено се нуждаеше. Глезенът му, не както обикновено, го болеше адски.
Подът не само се бе оказал на три инча от мястото, на което го помнеше, но се бе оказал и на друга планета. Все пак трите инча го изненадаха. Канцелариите на Пътеводителя на галактическия стопаджия много често се преместваха на нова планета поради причини, свързани с местния климат, местната враждебност, сметките за енергия и данъците, но винаги се възстановяваха точно такива, каквито са били, почти до молекула. За много от служителите разположението на канцелариите представляваше единствената постоянна величина в сериозно обърканата им лична вселена.
Но сега имаше нещо странно.
„Това само по себе си не е изненадващо“ — помисли си Форд и извади лекия си пешкир за хвърляне. Буквално всичко в този живот до една или друга степен бе странно. Просто бе странно по малко по-различен начин, отколкото беше свикнал, което беше странно. Някак си не можеше да го фокусира веднага.
Извади инструмент за отваряне номер 3. Алармите звучаха по стария начин, който помнеше много добре. В тях долавяше някаква музика, която почти бе готов да затананика. Всичко му беше много познато. Светът навън му беше непознат. Преди не бе идвал на Сакуо-Пилия Хенша и тук му харесваше. На планетата цареше някаква карнавална атмосфера.
Извади от чантата си лъка — играчка и стрелата, които бе купил на един уличен пазар.
Бе успял да установи причината за карнавалната атмосфера на Сакуо-Пилия Хенша — местните жители празнуваха Презумпцията на Св. Антуелм. Приживе Св. Антуелм бил Велик и обичан владетел, който направил велика и обичана презумпция. Тя била, че при равни други условия всички искат да са щастливи, да се забавляват и да си прекарват колкото се може по-добре заедно. На смъртния си одър той завещал цялото си лично богатство, за да се финансира ежегоден фестивал, който трябвало да напомня за това на поданиците му. Трябвало да има в изобилие качествена храна, танци и някои удивително глупави игри, като „Гони Уокета“ например. Неговата Презумпция била толкова невероятно добра, че заради нея го канонизирали за светец. И не само това — всички, които станали светци преди него, задето били жестоко убити с камъни или пък живели надолу с главата в бъчва с тор, веднага били свалени и сега вече ги смятаха за доста неудобна тема.
Познатата, приличаща на „Н“ служебна сграда на Пътеводителя на галактическия стопаджия се издигаше в покрайнините на града и Форд Префект бе влязъл там по обичайния си начин. Винаги влизаше през вентилационната система вместо през главното фоайе, защото то се охраняваше от роботи, чието задължение беше да разпитват служителите за направените от тях разходи. Сметките на Форд Префект бяха удивително сложни и трудни, а той бе открил, че в общи линии роботите от фоайето не са подготвени, за да разберат аргументите, които би искал да изложи във връзка с тях. Затова и предпочиташе да влиза от друго място.