Форд се хвърли към вратата на главния редактор, сви се на топка, когато дървенията се разлетя на трески, претърколи се светкавично по пода към мястото, където обичайно стоеше количката, заредена с някои от най-силните и скъпи питиета на Галактиката, за да си осигури прикритие, прелетя заедно с нея към другия край на кабинета, където стоеше доста недодяланата статуя на Леда и октопода, и се скри зад нея. В същото време малкият робот от охраната със самоубийствено удоволствие се съгласи да привлече огъня към себе си.
Поне такъв беше планът и той бе необходим. Главният редактор, Стагияр-зил-Дого, бе опасно неуравновесен човек, който гледаше убийствено на хората от екипа, идващи при него, без необходимите нови, коригирани страници. В кабинета му имаше установка от насочвани с лазерен лъч оръжия, свързани със специални датчици, монтирани в касата на вратата — с тяхна помощ възпираше всеки, който идваше при него само с много добро оправдание за това, че не е написал нищо. Така се поддържаше висока производителност на труда. За нещастие количката с напитки я нямаше, Форд отчаяно се хвърли встрани и направи салто към статуята на Леда и октопода, но и нея я нямаше. Продължи да се мята хаотично из помещението, изпаднал в паника, спъна се, залитна, удари се в прозореца, който за щастие бе направен да издържа на ракетни удари, рикушира и се свлече като окаяна купчина насинена плът зад елегантното сиво канапе, което по-рано го нямаше.
След няколко секунди той бавно надзърна над облегалката.
Освен че количката с напитки и статуята на Леда и октопода липсваха, налице бе и смущаващото отсъствие на стрелба. Форд се намръщи. Нещо не беше наред.
— Мистър Префект, предполагам? — чу се глас. Той долетя откъм индивида с гладко лице, седнал зад бюрото от тиково дърво и керамика. Стагияр-зил-Дого наистина бе адски екземпляр, но на никого не би му хрумнало да каже, че е с гладко лице. Това не беше Стагияр-зил-Дого.
— По начина на влизането ви съдя, че в момента не разполагате с материал за, хм, Пътеводителя — каза индивидът с гладко лице. Седеше подпрял лакти на плота пред себе си и пръстите на ръцете му се докосваха по начин, който изненадващо все още не бе забранен със закон.
— Имах работа — измънка Форд доста неубедително. Той се изправи с олюляване и се изтупа от прахта. След това си каза, че няма никакъв смисъл, по дяволите, да мънка. Трябваше да овладее създалото се положение. Трябваше да разбере кой е този индивид и изведнъж му хрумна начин да направи това.
— Кой, по дяволите, си ти?
— Аз съм новият ви главен редактор. Тоест, ако продължим да се възползваме от услугите ви. Името ми е Ванн Харл. — Не му подаде ръка, а само попита: — Какво направихте с този робот за охрана?
Малкият робот кръжеше много бавно под тавана и блажено пъшкаше сам на себе си.
— Направих го много щастлив — отсече Форд. — Това е нещо като моя мисия. Къде е Стагияр? И, което е по-важно, къде е количката с напитки?
— Мистър зил-Дого вече не работи в организацията. Предполагам, че количката с напитки му помага да се примири с този факт.
— Организация? — извика Форд. — Организация! Що за гадна, тъпа дума по адрес на този хаос?
— Точно такова е и нашето мнение. Неразвити структури, раздут щат, лошо управление, пиянство. И това е само главният редактор. За останалото да не говорим — добави Харл.
— Шегите ще правя аз! — озъби се Форд.
— Не — възрази Харл. — Вие ще списвате колоната за ресторантите.
Той хвърли пластмасова карта на бюрото пред себе си. Форд не посегна да я вземе.
— Вие какво? — извика Форд.
— Не аз. Аз съм Харл. Вие сте Префект. Вие ще се занимавате с информацията за ресторантите. Аз съм редактор. Аз седя тук и казвам кой какво да прави. Схващате ли?
— Информацията за ресторантите! — възкликна Форд, все още твърде объркан, за да се ядоса истински.
— Седнете, Префект — каза Харл, завъртя се на стола си, стана и се вгледа в точиците, които се наслаждаваха на карнавала двадесет и три етажа по-долу.
— Време е да изправим този бизнес на крака, Префект — отсече той. — Ние от „Инфинидим Ентърпрайзис“ сме…
— Вие от какво?.
— От „Инфинидим Ентърпрайзис“. Купихме Пътеводителя.
— Инфинидим?
— В това име сме вложили милиони. Започнете да го харесвате или да си събирате багажа.
Форд сви рамене. Нямаше какво да събира.
— Галактиката се променя — продължи Харл. — Ние трябва да се променяме с нея. Да сме в крак с пазара. Пазарът се развива. Нови амбиции, нови технологии… Бъдещето е в…
— Не ми говори за бъдещето! — кресна Форд. — Бил съм в цялото бъдеще. Половината си живот съм прекарал там. Същото е като навсякъде другаде. Като всякога другаде. Същият боклук, по-бързи коли и по-мръсен въздух.