Истината е, че зад веселата и безгрижна фасада, която Пътеводителят обичаше да показва пред обществеността, се вършеха някои потайни неща — тоест преди тази шайка от Инфинидим Ентърпрайзис да поеме нещата в свои ръце и да направи потайно абсолютно всичко. Имаше данъчни трикове, мошеничества, фалшификации и тъмни сделки, които поддържаха блясъка на учреждението, и всичко това се вършеше в добре охраняваните изследователски и изчислителни центрове най-долу в сградата.
На всеки няколко години Пътеводителят преместваше бизнеса, а и сградата си, на нов свят и в началото всичко бе слънчево и вървеше по мед и масло, докато учреждението успееше да пусне корени в местната култура и икономика, да осигури работни места, да създаде чувство за блясък и приключения и, в края на краищата, да донесе по-малко приходи за хазната, отколкото местните власти са очаквали.
Когато Пътеводителят се преместваше, вземайки със себе си и сградата си, донякъде се чувстваше като крадец в нощта. Обикновено тръгваше в ранните утринни часове, а по-късно през деня се установяваше, че липсват доста неща. След това цели икономики и цивилизации можеха да рухнат, нерядко само за седмица — някогашните процъфтяващи планети оставаха отчаяни, пусти и ужасени, но въпреки всичко обвеяни със спомените за минали приключения.
Оперативните, които хвърляха смутени погледи към Форд, докато той се спускаше към дълбините към най-строго охраняваните места на сградата, донякъде се успокояваха заради присъствието на Колин, който летеше край него, изпълнен с вътрешно удовлетворение, и улесняваше пътя му напред. Някъде горе алармените системи вече започваха да се обаждат. Може би бяха открили Ванн Харл, а това би създало проблем. Форд се надяваше да върне картата за идентификация обратно в джоба му преди той да дойде в съзнание. Е, с този проблем щеше да се занимава по-късно. Засега нямаше никаква представа как щеше да го разреши, но бе рано да се тревожи. Където и да се появеше с малкия Колин, го обграждаха атмосфера на доброта и светлина и, което бе по-важно, изпълнени с желание да се подчинят добродушни асансьори и врати.
Форд дори започна да си подсвирква, което може би бе грешката му. Никой не обича свирчовците, особено божественото начало, което кове съдбите ни.
Следващата врата не искаше да се отвори. Това беше жалко, защото именно към нея се стремеше Форд. Тя стоеше пред него — сива и решителна, затворена, с надпис:
Колин бе докладвал, че със спускането надолу вратите ставали все по-мрачни.
Сега се намираха на десет етажа под нивото на земята. Въздухът беше охладен, приятната ламперия на стените бе заменена от сива, грозна стомана. Необузданата еуфория на Колин бе заменена от някаква решителна веселост. Той заяви, че се чувства малко уморен. Опитите да вдъхне ведро настроение на системите за сигурност тук долу изчерпваха цялата му енергия.
Форд ритна вратата. Тя се отвори.
— Комбинация от удоволствие и болка — промърмори той. — Винаги върши работа.
Влезе вътре, а Колин го последва. Дори и с мушнатата в електрода на удоволствието му жица, щастието му бе малко изнервено. Леко трепереше.
Стаята беше малка, сива и отвътре се чуваше жужене. Това бе самото сърце на Пътеводителя. Подредените край стените компютърни терминали бяха прозорци към всички аспекти на дейността му. Тук, в лявата половина на помещението, се събираха съобщенията на изследователите и кореспондентите, изпращани по мрежата Суб Ета от всички кътчета на Галактиката, и се препредаваха в кабинетите на помощник-редакторите, където най-хубавото биваше орязвано от секретарките, защото самите помощник-редактори бяха на обяд. После останалото се изстрелваше в другата половина на сградата — в другия крак на „Н“-то, където се помещаваше правният отдел. Правният отдел орязваше всичко, което имаше и най-малкия шанс да мине за хубаво, и препращаше материала на изпълнителните редактори, които също обядваха — секретарките им го прочитаха, казваха си, че не струва и орязваха по-голямата част от останалото.
Когато най-накрая някой от редакторите се върнеше, олюлявайки се, от обяд, възкликваше: „Какъв боклук пак е изпратил X (където X е името на въпросния кореспондент) чак от другия край на скапаната Галактика!? Какъв смисъл има някой да прекара цели три орбитални периода в скапаните Гагракачки умствени зони, където стават толкова много неща, ако главата му не може да роди нищо повече от това анемично бръщолевене! Спрете му командировъчните!“