Ето това вече беше нещо.
Разликата между новото и обикновената климатична инсталация се състоеше в това, че новото предизвикваше трепет с цената си и се нуждаеше от огромно количество измервателна и регулираща техника, която във всеки момент знаеше далеч по-добре от хората какъв въздух искат да дишат.
Също така означаваше, че обикновените простосмъртни не бива да си играят със сложните калкулации, които системата правеше заради тях, и че прозорците трябваше да са запечатани и да не могат да се отварят. Това е истината.
Докато системата „Дъх-о-шик“ все още се инсталираше, някои от работещите в сградите провеждаха с монтьорите разговори като този:
— А какво ще стане, ако искаме да отворим прозореца?
— С „Дъх-о-шик“ няма да искате да отваряте прозореца.
— Да, но ако все пак ни се прииска да го отворим за малко?
— Няма да ви се прииска нито за миг. Новата система „Дъх-о-шик“ ще се погрижи за това.
— Хъм.
— Ще разберете какво е „Дъх-о-шик“.
— Добре, но ако все пак „Дъх-о-шик“ се повреди или се случи нещо нередно?
— А, това ли? Едно от най-ценните качества на „Дъх-о-шик“ е, че никога не може да се повреди. Няма да имате подобни проблеми. Приятно дишане и приятен ден.
(Именно поради Великите вентилационни и телефонни бунтове на SrDt 3454 бе въведено изискването всички механични, електрически, квантовомеханични, хидравлични, дори вятърни, парни и с вътрешно горене устройства да имат монтиран някъде по себе си един текст. Независимо колко малко е устройството, конструкторите бяха длъжни да намерят място за текста, защото той беше предназначен по-скоро за тях, а не за потребителя.
Текстът беше следният:
„Основната разлика между нещо, което може да се развали, и нещо, което не може да се развали, се състои в това, че ако нещото, което не може да се развали, се развали, обикновено се оказва, че до него е невъзможно да се достигне и не може да се поправи.“)
И така, нахлуването на големи маси горещ въздух започна да съвпада все по-често със сериозните повреди на системите „Дъх-о-шик“. Като начало това предизвика само няколко кипвания на отделни индивиди и няколко смъртни случая от асфиксия.
Истинският ужас се разрази в деня, когато се случиха три неща едновременно. Първото нещо беше, че корпорацията „Дъх-о-шик“ публикува изявление, според което произвежданата от нея апаратура функционира най-добре при умерен климат.
Второто събитие беше излизането на системата от строя в един особено горещ и влажен ден, което доведе до извеждането на стотици служители на улицата, където те се срещнаха с третото събитие — вилнееща тълпа телефонисти, на които до такава степен бе писнало да казват на всеки вдигнал слушалката идиот, „Благодаря ви, че използвахте услугите на В8&8“, че бяха излезли на улицата с консервни кутии, мегафони и карабини.
В последвалите дни на кръвопролития всички прозорци наоколо, независимо дали ракетоустойчиви или не, бяха изпочупени, най-често с викове: „Затвори телефона, задник такъв! Не ни интересува откъде се обаждаш и кой вътрешен търсиш! Иди и си заври фойерверки отзад! Йеха-а-а-а! Хо, хо, хо! Ау-у-у-у! Кряк!“ и други животински звуци, които не бяха имали възможност да употребяват в ежедневната си работа.
В резултат на това на всички телефонисти бе гарантирано конституционното право да използват израза: „Използвай В8&8 и пукни!“ поне веднъж на час, когато вдигат телефона. Бе въведено и изискването всички служебни сгради да имат отварящи се прозорци, та дори и не изцяло.
Един друг неочакван резултат беше рязкото спадане на броя на самоубийствата. Всички подложени на стрес напредващи в кариерата си служители, които в тъмните дни на „Дъх-о-шик“ трябваше да скачат под колелата на влака или да се ръгат с ножове, сега можеха да отворят прозореца и да скочат, когато си поискат. Много често обаче, докато се оглеждаха наоколо, за да съберат мислите си, те най-неочаквано откриваха, че са имали нужда единствено от глътка свеж въздух и поглед в перспектива, а понякога и от ферма, в която да отглеждат няколко овце.
Един друг неочакван резултат беше, че Форд Префект, кацнал на перваза на тринадесетия етаж, въоръжен единствено с пешкир и кредитна карта, успя да отвори ракетоустойчивия прозорец и да се спаси. Той изчака Колин да влезе, затвори прозореца и потърси с поглед птицеподобното нещо.
Ето какво разбра за прозорците — тъй като бяха приспособени да се отварят след като веднъж бяха конструирани да не се отварят, бяха много по-ненадеждни, отколкото биха били, ако бе станало обратното.