Артър се приближи до нея с известно безпокойство.
Промените в настроенията й бяха непредсказуеми, но поне досега се ограничаваха в рамките на лошите разновидности. Потоците горчиви упреци се сменяха без предупреждение от мрачно самосъжаление, а после от дълги периоди на черно отчаяние, прекъсвани от внезапна, необмислена агресивност към неодушевени предмети и настоявания за посещаване на електрически клубове.
На Ламуела не само че нямаше електрически клубове, но нямаше никакви клубове и в интерес на истината, нямаше електричество. Имаше ковачница и пекарна, няколко каруци и кладенец, но с това се изчерпваха технологическите постижения на планетата, а неукротимите гневни изблици на Наслуки бяха насочени най-вече към непонятната изостаналост на тези хора.
Тя можеше да лови телевизията на Суб Ета с малкия приемник, имплантиран хирургически в китката й, но това ни най-малко не я развеселяваше, защото програмите бяха пълни с новини за безумно вълнуващи неща, които се случваха навсякъде из Галактиката, но не и при нея. Отгоре на всичко често чуваше за майка си, която я бе зарязала на това място, за да отиде да отразява някаква война, която на всичкото отгоре май не се беше и случила или пък не се бе развила както трябва, поради липсата на добро разузнаване. Освен това можеше да гледа множество приключенски предавания за големи, фантастично скъпи космически кораби, които се блъскат един в друг.
Селяните бяха като омагьосани от вълшебните образи, които проблясваха от китката й. Те бяха виждали само една катастрофа на космически кораб и тя бе толкова страшна, жестока и потресаваща, бе причинила толкова много опустошения, огън и смърт, че, съвсем глупашки, никога не им бе минало през ум, че би могло да бъде и забавно.
Старият Трашбарг бе толкова изумен от апарата, че веднага видя Наслуки като посланичка на Боб, но скоро след това реши, че е била изпратена, за да провери вярата му, ако не и търпението му. Беше го разтревожил и броят на катастрофиралите космически кораби, които трябваше да вмъкне в разказите си, ако искаше да задържи вниманието на съселяните си, вместо да хукнат и да зяпат китката на Наслуки през цялото време.
В момента тя не гледаше китката си. Беше изключена. Артър клекна тихо край нея, за да види кое е привлякло вниманието й. Неговият часовник. Беше го свалил преди да отиде да се изкъпе под близкия водопад. Наслуки го бе намерила и се мъчеше да го нагласи.
— Това е най-обикновен часовник — обясни той. — Може да показва времето.
— Знам — отвърна Наслуки. — Само че ти непрекъснато го човъркаш, а той пак не е точен. Дори приблизително.
Тя вдигна нагоре дисплея на китката си, който автоматично показа местното време. Устройството тихомълком се бе заело да измери тукашната гравитация и орбиталната инерция, след това бе забелязало къде се намира слънцето и бе проследило снижението му по небето — Всичко това само за няколко минути след пристигането й. После бързо се бе ориентирало в обстановката, бе научило местните конвенции и се бе настроило както трябва. То непрекъснато постъпваше така и беше много ценно, ако пътуваш много във времето и пространството.
Наслуки се намръщи на часовника на баща си, който не правеше нищо такова.
Артър много го обичаше. Беше по-добър, отколкото сам би могъл да си позволи. Неговият отрупан със злато кръстник му го бе подарил за двадесет и втория му рожден ден, като дотогава бе забравял всичките му рождени дни, а също така и името му. Часовникът показваше деня, датата и фазите на луната. Освен това на задната му страна с едва видими букви бе гравирано: „На Албърт за двадесет и първия му рожден ден“ и погрешна дата.
През последните няколко години часовникът бе преживял значителни сътресения, макар и доста след гаранционния си срок. Артър не смяташе, че в гаранцията се е предвиждала клауза, в която изрично да се изтъква, че часовникът може да бъде точен само в специфичните гравитационно и магнитно полета на Земята, при това ако денят се състои от двадесет и четири часа, планетата не е била взривена и така нататък, Тези предположения бяха толкова основни, че дори и адвокатите не биха се сетили за тях.
За щастие часовникът му можеше да се наглася ръчно и се навиваше сам. Никъде в Галактиката не би могъл да намери нужните, съвсем нормални за Земята батерии, ако работеше с електричество.
— И какви са тези числа? — попита Наслуки.
Артър взе часовника от ръцете й.