— Употребявай каквото си искаш, по дяволите!
— Добре.
— Какво, по дяволите, си ти? — повтори въпроса си Наслуки.
— Аз съм Пътеводителят. Във вашата Вселена аз съм вашият пътеводител. Населявам това, което в практиката е известно като Цялостен всеобхватен миш-маш, което означава… Е, по-добре е да ви покажа.
Птицата се завъртя във въздуха, излетя навън от пещерата и кацна на една скала под някаква скална козирка, за да не я вали дъжда, който отново се бе усилил.
— Елате — каза тя. — Гледайте.
Наслуки не й хареса, че я командва някаква си птица, но въпреки това се подчини и застана на изхода на пещерата, без да изпуска камъка в джоба си.
— Дъжд — каза птицата. — Виждате ли? Само дъжд.
— Знам какво е дъжд.
От небето се изливаха пороища, а през облаците се процеждаше лунна светлина.
— И какво е то?
— Какво искаше да кажеш с този въпрос? Слушай, коя си ти? Какво търсеше в тази кутия? Защо толкова време тичах през гората и се занимавах с побъркани катерички? За да се срещна с една птица, която ме пита какво е дъжд ли? Дъждът е вода, падаща през скапания въздух, ето това е! Искаш ли да знаеш още нещо или вече можем да си вървим у дома?
Мина доста време и накрая птицата попита:
— Значи искате да си отидете у дома?
— Аз нямам дом! — Наслуки изкрещя тези думи толкова силно, че едва не стресна сама себе си.
— Погледнете дъжда… — настоя птицата Пътеводител.
— Гледам дъжда? Какво друго има за гледане?
— И какво виждате?
— Какво искаш да кажеш с това, глупава птицо!? Виждам проливен дъжд. Просто от небето пада вода!
— И какви фигури виждате във водата?
— Фигури? Няма никакви фигури! Само…
— Само миш-маш — каза птицата Пътеводител.
— Да…
— А сега какво виждате?
От очите на птицата заструи тънък, едва видим лъч. В сухия въздух под козирката не се виждаше нищо. Там, където лъчът се врязваше в дъждовните капки, се бе появила плоска ивица светлина, толкова ярка и реална, че сякаш бе твърда.
— Страхотно! — Възкликна Наслуки капризно. — Никога не съм виждала такова нещо, освен на около пет милиона рок-концерта.
— Кажете ми какво виждате.
— Някакво светло петно. Глупава птица!
— Там няма нищо, което го е нямало преди. Просто използвам светлина, за да привлека вниманието ви към определени дъждовни капки, в определени моменти. А какво виждате сега?
Светлината изчезна.
— Нищо.
— Правя абсолютно същото, но с ултравиолетова светлина. Не можете да я видите.
— А какъв смисъл има да ми показваш нещо, което не мога да видя?
— За да можете да разберете, че ако просто виждате нещо, това не означава, че то е там. И че ако не виждате нещо, това не означава, че то не е там. Зависи само от сетивата ви.
— Това ме отегчава — каза Наслуки и ахна. Увиснал в дъжда, тя видя триизмерен образ на баща си, който изглеждаше уплашен от нещо.
На около две мили от Наслуки баща й, който все още напредваше мъчително през гората, спря. Стресна го яркото изображение на него самия, уплашен от нещо, увиснал в дъжда на около две мили. На около две мили и доста встрани от посоката, към която се бе насочил.
Чувстваше се изгубен, уверен, че ще умре от студ, мокрота и изтощение и започваше да му се иска това да стане по-бързо. Вече една катеричка му бе връчила списание за голф и умът му започваше да вие и заеква.
Когато зърна образа си, проектиран върху пелената от дъжд, прецени, че може би има право да вие и заеква, но не е прав по отношение на посоката, в която се движи.
Пое дълбоко дъх и тръгна към необяснимите светлинни ефекти.
— Добре, а какво доказва това? — попита Наслуки. Беше я стреснал ликът на баща й, а не фактът, че изобщо се е появил. За първи път бе видяла холограма на двумесечна възраст и я бяха пуснали в нея, за да си поиграе. Последната видя едва преди половин час, при останките на разбития кораб.
— Единствено, че образът съществува толкова, колкото и светлината преди малко — отговори птицата. — Чисто и просто това е взаимодействие между падащата от небето вода, която се движи в една посока, и честотите на светлинното излъчване, които могат да доловят сетивата ви, които се движат в друга. В ума ви възниква образ, който изглежда реален. Но в миш-маша има само образи. Ето ви още един.
— Майка ми! — възкликна Наслуки.
— Не — възрази птицата.