— Много добре познавам майка си!
Виждаше се жена, която излиза от космически кораб, намиращ се в голяма сива, подобна на хангар, постройка. Придружаваха я няколко високи, слаби, пурпурнозелени същества. Съвсем определено беше майка й. Е, почти. Трилиън не би крачила толкова несигурно при понижена гравитация, не би оглеждала толкова изумено допотопната животоподдържаща техника и не би носила такава гигантска стара камера.
— Коя е тази? — настоя Наслуки.
— Това е част от проекцията на майка ви по вероятностната ос — отвърна птицата Пътеводител.
— Изобщо нямам представа за какво говориш.
— Пространството, времето и вероятността имат оси, по които е възможно да се движим.
— Нищо не разбирам. Но си мисля… Не, обясни ми.
— Реших, че искате да си отидете у дома.
— Обясни ми!
— Искате ли да видите вашия дом?
— Да го видя? Та той е унищожен!
— Той е непостоянен по вероятностната ос. Вижте!
Сега в дъжда се появи нещо много красиво и чудно. Беше огромно, синкавозелено кълбо, покрито с мъгли и облаци, което се въртеше величествено на фона на тъмното, обсипано със звезди небе.
— Сега го виждате — каза птицата. — А сега — не.
На малко по-малко от две мили от тях Артър Дент замръзна на място. Не можеше да повярва на очите си — обвита в дъжда, но странно реална и ярка, във въздуха бе увиснала Земята. Когато я видя, той простена. В момента, в който простена, гледката изчезна отново. И пак се появи. После — и това го накара да се откаже от всичко и да забучи сламки в косата си — се превърна в кренвирш.
Наслуки също бе поразена от този синкавозелен, покрит с мъгли и облаци кренвирш, увиснал във въздуха. Той се превърна във връзка кренвирши или по-скоро във връзка кренвирши, от която много от кренвиршите липсваха. Цялата ярка връзка затанцува в небето, завъртя се с шеметна скорост, после постепенно забави движението си, избледня и се разми в блестящата тъмнина на нощта.
— Какво беше това? — попита Наслуки с изтънял глас.
— Поглед по протежение на вероятностната ос към един обект с непостоянна вероятност.
— Аха.
— Повечето обекти мутират и се променят по продължение на вероятностната си ос, но светът, от който произхождаш, се държи по малко по-различен начин. Той се намира в нещо, което би могло да се нарече дефект в тъканта на вероятността, което пък означава, че в много вероятностни координати просто престава да съществува. Притежава вродена нестабилност, която е типична за всичко, което се намира в така наречените „Множествени сектори“. Разбирате ли?
— Не.
— Искате ли да отидете и да видите със собствените си очи?
— До… до Земята?
— Да.
— Възможно ли е това?
Птицата Пътеводител не отговори веднага. Тя разпери криле и с лекота и грация се издигна във въздуха, в дъжда, който отново бе започнал да намалява.
Тя се понесе в нощното небе, сякаш изпаднала в екстаз, а около нея заблестяха светлини, запреплитаха се измерения. Спусна се стремително надолу, преобърна се, направи лупинг, после пак се преобърна и най-накрая, с бавно и безшумно размахани криле, спря на метър от лицето на Наслуки.
Заговори отново:
— Вашата Вселена за вас е огромна. Огромна във времето, огромна в пространството. Това е така заради филтрите, през които я възприемате. Но аз нямам никакви филтри, което означава, че възприемам миш-маша, който съдържа всички възможни вселени и който при това няма размери. За мен всичко е възможно. Аз съм вездесъщ, всемогъщ и безкрайно суетен. И нещо повече — разпространявам се в самоносеща се опаковка. Сама трябва да прецените каква част от гореказаното е истина.
По лицето на Наслуки бавно се плъзна усмивка.
— Гадно животно! Значи ме будалкаш през цялото време!
— Както казах, всичко е възможно.
Наслуки се засмя.
— Е, добре — каза тя. — Да опитаме да стигнем до Земята. В някоя точка от…
— Вероятностната ос?
— Да. Там, където все още не е унищожена. О’кей. Ти си Пътеводителя. Как ще стане това?
— Чрез реверсивно инженерство.
— Какво?
— Реверсивно инженерство. За мен посоката на времето не е от значение. Вие ще решите какво искате. След това аз просто ще се погрижа то вече да се е случило.
— Шегуваш се!
— Всичко е възможно.
Наслуки се намръщи.
— Наистина се шегуваш, нали?
— Да го кажем по друг начин — продължи птицата. — Реверсивното инженерство ни дава възможност да избегнем чакането някой от малкото космически кораби, преминаващи веднъж годишно или по-рядко през галактическия сектор, в който се намираме, да реши дали иска да ни вземе, или не. Искаш да заминеш за някъде — появява се кораб и те взема. Пилотът може да си мисли, че има поне милион причини да спре заради теб. Истината обаче е, че аз го карам да го направи.