Тътенът на копитата беше толкова силен, че едва се чуваше каквото и да било друго.
— Какво каза? — извика Артър.
— Казах — извика Форд Префект в отговор, — че е възможно да е някаква проява на преместване в измеренията.
— Което означава какво? — извика пак Артър.
— Мнозина се притесняват, че пространство/времето започва да проявява признаци на пропукване при всичкото това, което се случва в него. Има много светове, в които тектоничните маси са се напукали и изместили единствено заради странните и дълги миграционни пътища на някои животни. Може би и тук имаме нещо такова. Живеем в изкривени времена. Все пак, при липсата на приличен космодрум…
Артър го погледна някак си смразен.
— Какво искаш да кажеш?
— Какво искаш да кажеш с това какво искаш да кажеш? — изкрещя Форд. — Много добре знаеш какво искам да кажа. Ще се махнем оттук, яздейки.
— Сериозно ли предлагаш да се опитаме да яхнем някое Съвършено нормално животно?
— Да. Да видим къде отиват.
— Ще умрем! Не — добави Артър изведнъж. — Няма да умрем. Поне аз няма да умра. Форд, чувал ли си за планета, наречена Ставромула Бета?
Форд се намръщи.
— Не мисля — каза той, извади стария си, очукан пътеводител и го включи. — Да не би да се пише по някакъв особен начин?
— Не знам. Чувал съм само да го произнасят, при това с уста, пълна с чужди зъби. Помниш ли, когато ти казах за Аграджаг?
Форд се замисли за момент.
— Да не би да е онзи, който беше убеден, че го убиваш отново и отново?
— Да. Едно от местата, на които твърди, че съм го убил, е Ставромула Бета. Изглежда някой се опитва да ме застреля, аз залягам и вместо мен улучва Аграджаг или някое от многобройните му превъплъщения. Това се случва в някаква точка от времето, така че предполагам, няма как да умра, докато не залегна на Ставромула Бета. Изглежда никой не е чувал за такова място.
— Хъм. — Форд се опита да потърси под други рубрики в Пътеводителя, но безуспешно.
— Няма нищо — каза той накрая. — Мислех си… не, никога не съм чувал такова нещо.
Все пак името му звучеше познато и той се зачуди защо.
— Все едно — каза Артър. — Виждал съм как ламуелците ловят тези животни. Ако убиеш някое, докато препуска със стадото, останалите просто го стъпкват, така че трябва да го подмамиш да се отклони и тогава да го пронижеш. Правят го както матадорите, с яркооцветен плащ. Разядосваш някое за да се втурне след теб, и елегантно се извърташ с плаща. Имаш ли нещо като яркооцветен плащ?
— Това ще свърши ли работа? — попита Форд и извади пешкира си.
А да скочиш на гърба на тежащо повече от тон и половина Съвършено нормално животно, мигриращо през твоя свят със скорост двадесет-тридесет мили в час, не е толкова лесно, колкото може би изглежда на пръв поглед. Със сигурност не беше така лесно, както изглеждаше, когато го правеха ламуелските ловци, и Артър Дент очакваше, че наистина ще е трудна работа. Не очакваше, че ще бъде толкова трудно да се стигне до трудната част. Струваше му се, че това ще е лесно, но се оказа, че е практически невъзможно.
Не можеха дори да привлекат вниманието на някое от животните. Съвършено нормалните животни бяха толкова съсредоточени в галопирането си — с леко приведени глави и копита, раздробяващи земята на каша, — че за да отвлечеш вниманието им трябваше не просто нещо стряскащо, а направо зоологическо.
Самият тътен беше нещо, с което Артър и Форд не можеха да се справят. След като прекараха близо два часа в подскачане и правене на все по-големи глупости със средния по размери пешкир за баня на цветя, все още не бяха успели да накарат дори и едно-единствено животно да погледне към тях.
Намираха се на крачка от тътнещата лавина потни туловища. Да се приближат повече би означавало да рискуват моментална смърт — (хронологична или не хронологична). Артър бе виждал какво става със Съвършено нормалното животно, ако някой неопитен ловец го прониже с копието си, докато все още препуска със стадото.
Една невнимателна стъпка би била напълно достатъчна. Никакви предварително уговорени срещи със смъртта на Ставромула Бета, където и да е това място, не биха спасили когото и да било от тъпчещите, тътнещи копита.
Най-накрая Артър и Форд се отдръпнаха съкрушени. Седнаха на земята изтощени и победени и започнаха да критикуват взаимно техниката си с пешкира.