След известно време бе решила да запази останалата лента за самата планета и до края на пътуването седя и гледа телевизия с пришълците. Дори успя да подремне. Следователно част от болезненото чувство се дължеше на факта, че е прекарала известно време на чужд извънземен космически кораб с изумителни технологически качества. дремейки пред повторенията на стари филми. Но как иначе би могла да постъпи? Разбира се, бе направила и обикновени снимки, но и те след проявяването се оказаха почти неразбираеми.
Може би друга част от болезненото й чувство се дължеше на самото приземяване на Рупърт. Това поне наистина беше драматично и страховито. С приближаването на кораба тя бе успяла да разгледа тъмния, гол пейзаж, толкова отдалечен от топлината и светлината на слънцето, че приличаше на изображение на психологическите травми в ума на изоставено дете.
В ледения мрак блеснаха прожектори и насочиха кораба към входа на някаква пещера, която се отвори, за да го приеме.
За нещастие, поради малкия ъгъл на приближаване и твърде тесния илюминатор за наблюдение, направен от прекалено дебело стъкло, тя не бе успяла да насочи камерата директно натам. Пусна този участък от записа. Камерата бе насочена директно към слънцето.
По принцип това е много вредно за една видеокамера, но когато слънцето е горе-долу на три милиарда мили, няма никакво значение. Просто в средата на кадъра се вижда малко светло петно, което би могло да бъде каквото и да е. Една от многото звезди.
Триша пренави напред.
Да. От този пасаж бе очаквала много. От кораба излязоха в обширна, сива, подобна на хангар конструкция, очевидно строена по мащабна извънземна технология. Под тъмния плексигласов купол се виждаха големите сиви постройки, които бе видяла в края на записа. Няколко часа след това, малко преди да се качи на кораба, за да се върне на Земята, ги бе заснела по-продължително. За какво й напомняха те?
Ами най-напред й напомняха за декора на който и да било долнопробен научнофантастичен филм, правен през последните двадесет години. Разбира се, беше доста по-голям, но на видеоекрана изглеждаше също толкова смешен и неубедителен. Освен лошото качество на картината се бе оказало, че ниската гравитация също е сериозен проблем, тъй като камерата подскачаше и при най-малкото помръдване, като че ли бе в ръцете на пълен аматьор. Поради това не бе възможно да се различи нито един детайл.
След това се появи Лидерът, който я посрещна с протегната ръка.
Само така го наричаха — Лидер.
Гребулоните нямаха имена, просто защото не можеха да си измислят. Триша установи, че някои от тях са се опитвали да се нарекат с имената на герои от телевизионните филми, приемани от Земята, но колкото и да са се мъчели да се обръщат един към друг с Чък, Боб или Уейн, нещо дълбоко в подсъзнанието им, рожба на чужда, далечна цивилизация, им е казвало, че това не е правилно и няма да свърши работа.
Лидерът изглеждаше съвсем същия като останалите. Може би не беше чак толкова слаб. Каза й колко харесва предаванията й по телевизията, че е неин почитател, че е щастлив, задето е успяла да отиде при тях на Рупърт, как всички са очаквали посещението й с нетърпение, как се надявал да е пътувала приятно и така нататък. Нищо в поведението му не подсказваше, че е пратеник на далечните звезди или нещо подобно.
Естествено сега, когато го гледаше на видеозаписа, той приличаше на някакъв тип с театрален костюм и грим, заснет сред декор, който ще се срути, ако се облегнеш на него.
Тя седеше, подпряла глава на ръцете си, и се поклащаше ритмично. Чувстваше се объркана.
Беше ужасно.
Не само тази част беше ужасна. Триша знаеше и какво следва по нататък. Лидерът я попита дали е гладна и дали не би искала да хапне нещо. Могли да обсъдят нещата, докато вечерят.
Спомняше си какви мисли я бяха обзели в онзи момент.
Извънземна храна.
Как ще й се отрази?
Наистина ли трябваше да я изяде? Щяха ли да й дадат някаква книжна салфетка, в която тайно да плюе хапките? Нямаше ли да възникнат проблеми с различната й имунна система?
Оказа се, че ще ядат хамбургери.
Не просто хамбургери, а хамбургери от Макдоналдс, претоплени на микровълнова фурна. Не само видът им и миризмата им бяха същите — бяха в оригинални опаковки с надпис „Макдоналдс“.
— Приятен апетит — бе й пожелал Лидерът. — Само най-доброто за нашата почетна гостенка!
Това се случи в частния му апартамент. Триша бе огледала объркано обстановката, почти със страх, но въпреки това бе заснела всичко.
Имаше надуваемо, пълно с вода легло. И хайфи уредба „Сони“. И една от онези високи стъклени лампи, в които сякаш плуват късчета сперма. Стените бяха покрити с кадифе.