Изглежда още халюцинираше.
Триша тръсна глава, за да прогони налудничавите видения. Нямаше никакъв спомен да е правила този очевиден фалшификат. От друга страна, имаше съвсем ясни спомени, които много приличаха на фалшифицираните кадри. Продължи да гледа, сякаш изпаднала в транс.
Съществото, което си бе въобразила, че наричат „Лидер“, й задаваше въпроси за астрологията, а тя отговаряше гладко и спокойно. Само тя би могла да долови нарастващия страх в собствения си глас.
Лидерът натисна някакъв бутон, една плюшена завеса се отмести и откри огромна видеостена.
Тя показваше калейдоскоп от различни образи — няколко секунди спорт, след това криминален филм, след това система за сигурност в супермаркет, после кадри от нечий любителски филм, няколко секунди секс, няколко секунди новини, няколко секунди комедия. Съвсем очевидно беше, че Лидерът се гордее с всичко това, защото размахваше ръце като диригент, без да престава да говори пълни глупости.
Той размаха ръце още веднъж, образите изчезнаха и на тяхно място се появи гигантски компютърен екран, на който графично бяха изобразени планетите от Слънчевата система на фона на съответните съзвездия. Картата беше напълно неподвижна.
— Ние притежаваме големи умения — каза Лидерът. — В компютърните науки, в космическата тригонометрия, в триизмерните навигационни изчисления. Големи умения. Големи, големи умения. Само че ги загубихме. Това е много лошо. Иска ни се да си ги върнем, но не можем. Носят се някъде в пространството. С имената ни, с подробностите за нашите домове и семейства. Моля ви — добави той и посочи стола пред екрана, — проявете вашите умения заради нас.
Очевидно след това Триша бе сложила камерата на триножника, за да може да запечати цялата сцена. Самата тя се появи в кадър и седна спокойно пред огромния компютърен екран. Запозна се с интерфейса в продължение на няколко секунди и после компетентно и уверено започна да се преструва, че има представа какво прави.
Всъщност не се бе оказало толкова трудно.
В края на краищата тя беше астрофизичка и математичка по образование и телевизионна журналистка по професия, така че много лесно би могла да изимитира научните знания, които бе забравила през годините.
Компютърът, на който работеше, даваше съвсем ясно да се разбере, че гребулоните принадлежат на далеч по-развита цивилизация, отколкото предполагаше сегашното им безпаметно състояние, и само за половин час тя успя да създаде груб работен модел на Слънчевата система.
Не беше кой знае колко прецизен, но пък изглеждаше добре. Планетите се движеха по сравнително правилно моделирани орбити, а движенията на този сложен виртуален космически механизъм можеха да се наблюдават от всяка произволно избрана точка в него — с голямо приближение в точността.
Можеше да се наблюдава от Земята, от Марс и така нататък. Можеше да се наблюдава и от планетата Рупърт. Триша бе силно впечатлена от себе си, но също така и от компютърната система. Ако се бе наложило да изпълни същата задача на Земята, може би щеше да й трябва година и повече.
Когато свърши, Лидерът се приближи и погледна резултата. Стана му много приятно и го обзе радостно чувство.
— Добре — каза й той. — А сега ви моля да ми покажете как да транспонирам информацията от тази книга върху системата, която конструирахте.
Той постави книгата пред нея.
Беше „вие и вашите планети“ от Гейл Андрюс.
Триша спря записа отново.
Наистина се чувстваше много зле. Усещането, че халюцинира, бе изчезнало, но на негово място в главата й не се бе появило нищо по-ясно или разбираемо.
Оттласна стола си назад и се замисли какво да прави. Преди години бе изоставила астрономическите си изследвания, защото без никакво съмнение на едно парти бе срещнала същество от друга планета. И знаеше през цялото време, че ако каже на някого за това, ще я вземат за луда и ще й се подиграват. А как би могла да изучава космоса и да не съобщи най-важното нещо, което бе научила за него? Оставаше единствената друга възможност — да изостави тази област.
Сега се занимаваше с телевизия и отново се бе случило същото.
Разполагаше с видеозапис, с истински видеозапис, документиращ най-изумителното събитие от историята на… на всичко — никому неизвестен наблюдателен пост на извънземна цивилизация, разположен на най-външната планета на Слънчевата система!
Тя можеше да разкаже за това.
Беше посетила мястото.
Беше го видяла.
По дяволите! Имаше видеозапис!
И ако го покажеше на някого, щяха да я сметнат за луда и да и се подиграват.
Как би могла да докаже каквото и да било? Дори не си струваше да се замисля. Цялата работа беше един кошмар, от който и ъгъл да го погледнеше. Главата й започваше да бучи.