— Кой едър тип? — попита Артър.
Форд кимна леко към сцената. Мъжът там казваше „едно, две“, за да изпробва микрофона. При него се бяха качили още двама. Барабани и китара.
Барманът, който се бе умълчал, попита:
— Значи казваш, че ти дава кораба?
— Аха — отвърна Форд. — Каза: „Зарежи всичко. Вземи кораба. Вземи го с благословията ми. Бъди добър към него“. Ще бъда добър към него.
Форд отново отпи от бирата си.
— Та както казвах — продължи той, — във времена като тези на човек му идва да зареже всичко. Но като си спомня, за онези типове от Инфинидим Ентърпрайзис, си мисля, че не трябва да се измъкнат безнаказано. Ще ги накарам да страдат. Мой свещен и върховен дълг е да накарам онези типове да страдат. Чакай, искам да почерпя певеца. Помолих за специална песен и той се съгласи. Ще влезе в сметката, става ли?
— Става — отговори барманът предпазливо. След това сви рамене. — Както искаш. Колко?
Форд назова сумата и барманът падна назад сред чашите и бутилките. Форд скочи бързо зад бара, за да се увери, че всичко е наред и за да му помогне да се изправи. Беше си порязал пръста и лакътя, чувстваше се леко замаян, но иначе му нямаше нищо. Едрият тип започна да пее. Барманът взе кредитната карта на Форд и закуцука към офиса, за да потвърди автентичността й.
— Става ли нещо наоколо, което не разбирам? — попита Артър.
— Обикновено не е ли така?
— Няма нужда да се държиш по този начин — каза Артър и започна да се събужда. — Не е ли време да тръгваме? — изведнъж — се сети той. — Розовият кораб ще ни закара ли до Земята?
— Разбира се.
— Наслуки е отишла там! — възкликна Артър. — Можем да тръгнем след нея! Но… ъ-ъ-ъ…
Форд го остави да разсъждава върху положението сам и извади стария си Пътеводител.
— Но къде сме ние на тази вероятностна ос или каквото там беше? — попита Артър. — Земята на мястото си ли е или не? Толкова време я търсих! Открих само планети, които донякъде приличат на нея или изобщо не приличат на нея, но определено беше тя, защото формата на континентите бе същата. Най-лошият вариант се наричаше Знаеш-ли-какво и там ме ухапа някакво жалко малко животно. Така разговаряха помежду си те, с хапане. Ужасно болезнено. И естествено през половината време Земята изобщо я няма, защото е взривена от скапаните вогони. Разбираш ли ме?
Форд не отговори. Беше се заслушал в нещо. След малко подаде Пътеводителя на Артър и му посочи екрана. Там пишеше: „Почти безобидна.“
— Искаш да кажеш, че си е на мястото? — възкликна Артър развълнувано. — Земята си е на мястото!? Значи Наслуки е там! В бурята птицата й показваше Земята!
Форд направи знак на Артър да крещи малко по-тихо, защото слушаше музиката.
Артър ставаше нетърпелив. И преди бе слушал разни певци да пеят „Обичай ме нежно“ на Елвис Пресли. Беше малко изненадан, че чува това парче тук, където и да бе това място, (не на Земята, разбира се), но напоследък нещата не го изненадваха така силно, както преди. Певецът бе доста добър като за бар, ако ти допадат такива неща, но Артър започна да се чувства неспокоен. Погледна часовника си. Това само му напомни, че вече го няма. Беше го взела Наслуки. Или поне останките му.
— Не мислиш ли, че трябва да тръгваме? — попита той настойчиво.
— Шшшшт! Платил съм, за да чуя тази песен! — в очите на Форд сякаш се бяха появили сълзи, което до известна степен смути Артър. Досега не беше го виждал развълнуван от каквото и да било, освен от много, много силна напитка. Може би беше от прахоляка. Зачака, потропвайки нервно по бара с пръсти, не в такт с музиката.
Песента свърши. Певецът продължи с „Хотелът на разбитите сърца“.
— И освен това — прошепна Форд — трябва да напиша материал за бара.
— Какво?
— Трябва да напиша материал.
— Да напишеш материал за това заведение?
— Материалът ще оправдае разходите. Направил съм така, че това да става напълно автоматично и да не може да се улови. А тази сметка ще има нужда от оправдаване — добави той тихо, вперил поглед в бирата си със злокобна усмивка.
— За две бири и два сандвича?
— И бакшиш за певеца.
— Колко му даде?
Форд каза цифрата още веднъж.
— Не знам колко е това — отвърна Артър. — Какво прави в английски лири? Какво може да се купи с тези пари?
— Вероятно ще може да се купи… горе-долу… — Форд погледна към тавана, докато пресметне наум. — Швейцария — каза той накрая, взе Пътеводителя и започна да пише.
Артър кимна интелигентно. Понякога му се щеше да разбира малко по-добре за какво говори Форд, а друг път, като сега, чувстваше, че ще е по-безопасно, ако не се опитва. Погледна през рамото му.