— Това няма да ти отнеме много време, нали?
— Не. Обикновената помия. Споменавам, че сандвичите са добри, че бирата е хубава и студена, че местните диви животни са приятно ексцентрични и че певецът в бара е най-добрият в изследваната част на Вселената. Няма нужда от кой знае какво. Само колкото да се осчетоводят разходите без проблеми.
Той докосна мястото на екрана, на което пишеше „Enter“, и дописката потъна в мрежата Суб Ета.
— Значи певецът ти хареса?
— Аха — отвърна Форд.
Барманът се върна с лист хартия, който трепереше в ръката му.
Поднесе го на Форд с нервно страхопочитание.
— Странно. На два пъти системата не искаше да го приеме. Не мога да кажа, че се изненадах — по челото му бяха избили капчици пот. — След това изведнъж… светна „о’кей“ и потвърди. Ей така, като едното нищо. Искате ли… да подпишете?
Форд хвърли бърз преглед на формуляра и сви устни.
— На онези от Инфинидим ще им дойде доста нанагорно — каза той с угрижена физиономия и добави с благ тон: — Е, както и да е. Да вървят по дяволите.
Въздъхна прочувствено и върна формуляра на бармана.
— Повече пари, отколкото е спечелил през целия си живот от евтините филми и концертите по разни казина. За това, което прави най-добре — да пее в бар. И ги заслужава. Мисля, че това е добър момент за него. Кажи му, че му благодаря и че го черпя едно питие.
Форд хвърли няколко монети на бара. Барманът ги бутна обратно към него.
— Не мисля, че е необходимо — каза той.
— За мен е — отвърна Форд. — Хайде, трябва да тръгваме.
Излязоха навън в горещината и се вгледаха с възхищение в големия розов, покрит с никел кораб. Или поне Форд го гледаше така.
Артър го погледна критично.
— Не мислиш ли, че е малко безвкусен?
Когато се качиха, зададе въпроса отново. Седалките и много части от кабината бяха покрити с фина кожа или велур. На главния пулт за управление имаше златен монограм „ЕП“.
— Попитах го — каза Форд, след като стартира двигателите — дали наистина е бил отвлечен от извънземни и знаеш ли какво ми отговори?
— Кой?
— Кралят.
— Кой крал? О, вече проведохме този разговор, ако не се лъжа.
— Няма значение — отвърна Форд. — Каза ми, че не. Тръгнал бил сам.
— Все още не знам за кого говориш.
Форд поклати глава.
— Ей там вляво от теб има някакви записи. Защо не пуснеш малко музика?
— Добре — съгласи се Артър и извади една касетка. — Обичаш ли Елвис Пресли?
— Да, в интерес на истината. А сега се надявам този кораб да може да лети така, както изглежда на пръв поглед.
Включи главния двигател.
— Йо-х-о-о-о! — извика Форд, когато се понесоха нагоре с главозамайваща скорост.
Можеше да лети.
Новинарските телевизионни мрежи не обичат такива неща. Считат ги за похабяване на материала. Неподлежащ на съмнение космически кораб каца в центъра на Лондон и се превръща в най-голямата сензация. Три часа и половина след това долита още един, съвършено различен — и вече не е.
„ОЩЕ ЕДИН КОСМИЧЕСКИ КОРАБ!“, крещяха заглавията на първа страница на вестниците. „НОВИЯТ Е РОЗОВ.“ Ако беше дошъл месец-два по-късно, щеше да се вдигне много повече шум. Третият кораб, пристигнал половин час след това — малък, невзрачен четириместен „Хрунди“, едва намери място в местните новини.
Форд и Артър преминаха с писък през стратосферата и кацнаха меко на Портлънд Скуеър. Шест и половина вечерта минаваше и имаше свободни места за паркиране. Те се смесиха за малко с насъбралата се да гледа тълпа, заявиха на висок глас, че ако никой няма намерение да извика полицията, ще го направят те, и избягаха.
— У дома… — каза Артър с хрипкав глас. докато се оглеждаше с навлажнени очи наоколо.
— О, престани да сантименталничиш — сряза го Форд, — Трябва да намерим дъщеря ти и онази птица.
— Как? — попита Артър. — На тази планета живеят повече от пет милиарда човешки същества и…
— Да — възрази Форд, — но само едно от тях е пристигнало наскоро със сребрист космически кораб заедно с изкуствена птица. Предлагам да намерим телевизор и нещо за пиене, докато гледаме. Ще ни трябва сериозен румсървис.
Наеха голям двустаен апартамент в „Лангъм“. Странно, но кредитната карта на Форд, издадена на планета, намираща се на пет хиляди светлинни години разстояние, не създаде никакви проблеми на хотелския компютър.
Форд вдигна телефонната слушалка веднага, а в това време Артър започна да търси телевизора.
— О’кей — каза Форд. — Искам да поръчам коктейли с текила. Две кани, моля. Две салати и всичкия гъши дроб, който имате. И Лондонската зоологическа градина.