— Сега ще видим какво точно е станало.
Изображението на екрана се промени. Стаичка, пълна със старинна мебел. Груб масивен телевизор в ъгъла. Кристален полилей, заливащ стаята със светлина. Момиче и момче, седящи на дивана.
Сондата беше избрала добра позиция за снимане. Ние прекрасно виждахме лицата им — престорено спокойното лице на девойката и напрегнатото вдървено лице на юношата.
— Витя, този разговор е излишен… Обясних ти всичко още преди месец.
— Но аз те обичам… — Юношата произнесе това толкова безпомощно, че аз отклоних поглед от екрана.
— И какво от това?
Странно, но в гласа на момичето почувствах не толкова злоба, колкото притеснение и вина. Сякаш тя не беше много уверена в правотата си… Но момчето не почувства това.
Той стана и бързо излезе от стаята. Момичето остана на мястото си. След няколко мига се хлопна врата.
Екранът изгасна.
— Жалко… — Едгар ме погледна накриво. — Детето можеше да бъде заченато тази вечер, а не три дена по-късно.
— Именно момиче?
Едгар вдигна вежди.
— Ама че въпрос… Ти какво, да не смяташ, че полът на детето зависи от бащата?
— Разбира се! X- и Y-хромозомите, които определят пола — това… така да се каже, е мъжко производство.
Едгар се развесели:
— Не споря! Но факторът за проницаемост на яйцеклетката, който позволява в нея да проникне само един сперматозоид, зависи изцяло от жената. На практика това няма никакво значение, защото факторът е невъзможно да се определи. Но в този, вече отминал месец, Галя е могла да зачене само момиче… Добре, нека прегледаме вариантите. Например… — Пръстите му пробягаха по клавиатурата. — Ако Виктор беше по-настойчив. Можем да променим действията му чрез стимулатор преди посещението му при Галя.
Екранът светна отново. Същата стая, същото престорено спокойствие върху лицето на Галя. И насмешливото, уверено лице на Виктор…
— …та той е сополанко, идиот! Как не разбираш това? А аз те обичам и съм готов… на всичко.
— Стига, Витя! Това не променя нищо! — Момичето забележимо нервничеше.
— Така ли мислиш? Но ние сме сами в апартамента, съвсем сами. — Виктор протегна ръка към момичето и я погали по бузата. — Някога ти харесваше да се целуваш с мен… и не само да се целуваш… Когато бяхме сами, като сега.
С рязко движение момичето отхвърли ръката му. Каза със звънлив глас:
— Не ме принуждавай да те намразвам, Витя. Защото ще те намразя… дори заради една целувка.
Виктор се отвърна. Бавно, сякаш му костваше колосални усилия.
Екранът изгасна.
— А момичето е с характер — изкоментира Едгар. — Какво пък, тогава да се опитаме да повлияем и на двамата. Ще пуснем в квартирата амурин…
— Почакай!
Аз го спрях, сякаш пред нас имаше не компютърна симулация, а реално променяно минало.
— Едгар, ами ако просто спре тока? Авария в електроцентралата, прекъсване на проводник…
Едгар сви рамене. И набра на клавиатурата няколко команди.
— …Витя, този разговор е излишен… Обясних ти всичко още преди месец.
— Но аз те обичам!
Полилеят примигна. Светлината помръкна и изгасна. През тъмния квадрат на прозореца надничаха звезди. Момичето изписка. И виновно каза:
— Сигурно са бушоните… Къде си, Витя?
— Тук… Не са бушоните, в съседните сгради също е тъмно.
— Хвани ме за ръката…
Тъмнина. Лек шум. Потиснатият глас на Виктор:
— Всичко е както преди. Само че тогава сами изгасихме светлината… Помниш ли?
— Витя, недей!
— А в прозореца светеше луната… И магнетофонът въртеше касета с „Бийтълс“…
Тъмнина. Шум.
— Недей, Витя…
Тъмнина. Шум. Скърцане на диван.
— Защо… Това няма да промени нищо…
— Искам да те запомня цялата… Всяка бенка… Знам ги наизуст…
— Витя…
Едгар ме погледна с уважение. Попита:
— Да включа ли инфрачервената камера?
— Защо? — Започна да ме втриса. — И така всичко е ясно.
Едгар отново се зае с компютъра. Снимки, схеми, носещи се по екрана редове.
— Въздействието е минимално… Галя дори няма да знае кой е баща на детето й. И постепенно ще си внуши, че е от съпруга й. И момичето много ще прилича на… прототипа. Дори ще се омъжи за същия човек, така че няма нужда от повторно вмешателство… А в третото поколение разликите почти ще изчезнат. Трябва само да поработим с Виктор, за да не повтаря своите… запомняния на бенки. Иначе момъкът е способен да разруши семейството им.
— А каква ще е Катя?
Едгар облиза пресъхналите си устни:
— Отивам да сваря кафе. А ти постой пред екрана. Компютърът ще ти покаже петдесетина епизода от вашите взаимоотношения. Сам ще прецениш дали има много разлики.