— И цялата тази гадост без нищо насреща?
— Ще се справим после. Има ли някакво значение какво точно правиш, след като всичко в тази работа е мръсотия? Е, понякога не е чак толкова неприятно! Ще се разделим на 7-мо Авеню — един от двамата трябва да отиде до гарата, а другият да се обади първо в полицията и после на Улф.
— Ще прескоча до пощата — избра Сол.
— Добре, но ми остави ключовете и ръкавиците. И внимателно! Може да те следят.
На 7-мо авеню той се отправи към метро то, а аз влязох в малко магазинче за пури и съобщих в полицията с преправен глас:
— Име Дилиа Брандт, адрес улица Арбър 43 Манхатън. Записахте ли? Мисля, че е мъртва. Не е зле да побързате!
Проверих дали автоматът не се беше излъгал да ми върне центовете, излязох и взех такси. В 4,45, точно час след като се разделихме с Улф, бях пред каменната крепост. Фриц ми отвори. Изглежда външният ми вид доста го изплаши, защото от гърлото му се изтръгна само едно „Ах!“.
— Прав си, Фриц, но ако не искаш да бъдеш съучастник, по-добре си внуши, че всичко е наред.
Оставих връзките с ключове и ръкавиците на мястото им и побързах да се свържа с Улф по вътрешния телефон. Не ми се обади веднага, трябва да е бил много зает.
— Извинявай, че те безпокоя, но според мен нещата са по-сериозни от едно обикновено претърсване. Натъкнахме се на труп със следи от насилие по него. Като че ли ураган е бушувал в апартамента на Дилиа Брандт. Намерихме я удушена на пода във всекидневната. Съблякохме дрехите й и открихме ключ за личен шкаф от централна гара, залепен за тялото. Сол го взе и отиде да провери съдържанието на шкафа. Ще се върне след 20 минути. Вече се обадих на полицията от външен телефон.
— Кога е починала?
— Според мен преди повече от 12 часа.
— Към колко беше тук Уилям Лесър вчера?
— Към 4,40.
— Мисля, че трябва да чакаме засега, докато разберем какво има в шкафа. Ако пак намерим долари… Предположението ми е, разбира се, съвсем произволно. Каквото и да е, Сол и ти ще се занимаете с него.
Едва потиснах изкушението да го попитам дали не настоява да го занесем направо горе. Сигурно би казал „не“.
За разлика от Улф аз нямах железни прави ла и когато затворих телефона, излязох пред вратата да чакам Сол. Не усетих как бях преодолял седемте стъпала — стоях на тротоара. Две съседски деца играеха на гоненица по улицата. — Като ме видяха, спряха играта и се оттеглиха на отсрещния бордюр. Гледаха ме, без да помръднат. Къщата на Улф и нейните обитатели привличаха като магнит вниманието с някаква мистериозност и дори злокобност — кое от двете не зная точно. И всичко това, откакто момчето Пит Дросос поканено от мен да поговори с Улф, бе намерено убито на следващия ден. За десети път си погледнах часовника, а хлапетата ме следяха с очи доста напрегнато. Тъкмо се канех да се прибера и едно такси спря пред къща та. От него излезе Сол със средно голям, черен, кожен куфар в ръка, и бързо плати на шофьора. Последвах го нагоре по стъпалата и вътре към кантората. Сол сложи куфара на един стол. Забелязах, че някой вече се е опивал да го отвори, без да го заключи. Само страничните колани бяха затегнати. Спогледахме се със Сол и решихме аз да говоря.
— Улф позна. Моллой го е занесъл в апартамента на мис Брандт и след убийството, вероятно веднага или едва вчера тя е проверила съдържанието му. Може и да не е вади ла нищо от него. Куфарът е пълен. Занася го на гарата и залепя ключа с лента за тялото си. Улф каза, че можем да го отворим, но мисля, че първо трябва да проверим за отпечатъци.
Извадихме от шкафа необходимите неща и почнахме веднага. Не сме експерти, но скоро разполагахме с достатъчно снимки, които бяха съвсем прилични. Разбира се, в момента не можахме да направим сравнение, тъй като нямахме с какво. Сложихме ги в пликове, разчистихме бюрото, поставихме куфара отгоре и го отворихме. Съдържанието му беше твърде разнообразно. Имаше ризи, връзки, може би любимите на Моллой, с които не е искал да се раздели. Извадихме чифт домашни чехли, 6 туби крем за бръснене, 2 пижами, чорапи, носни кърпи и други лични вещи. Натрупахме всичко на бюрото, на дъното на куфара имаше мъжка кожена чанта, претъпкана с нещо. Би трябвало и нея да проверим за отпечатъци, но не можехме повече да чакаме. Изпразнихме бързо чантата и се натъкнахме на материал за цяла музейна сбирка. Сол приближи стола си до моя и зачетохме. Нямам намерение да описвам отделните документи, нито да ги изброявам, Улф се беше сетил къде да ги търси и на него се пада удоволствието да ви запознае с тях. Когато стана б часа, тъкмо свършвахме, и той влезе в кантората. Отправи се към бюрото си, но на път за него понечи да се отбие при мен. Изведнъж погледът му беше привлечен от другия куп.