— Защо е необходимо да казвате всичко това? — Джеръм Аркоф настоя за обяснение, но въпросът му остана без отговор.
— Мисис Ъруин, с Дегън е свършено. Само документите, които са тук, в чекмеджето ми, са достатъчни. Като прибавим ключа от сейфа и наетия от Дегън човек да следи Гудуин миналия вторник, към четирите убийства, обвиненията против него се увеличават неимоверно. Да не споменаваме отпечатъците в апартамента на Дилиа Брандт и предстоящата държавна проверка в сдружението, което той оглавява.
— Какво се иска от мен? — попита мисис Ъруин.
Това бяха първите й думи, след като Улф косвено я нарече убийца.
— Искам да прецените нещата трезво. Мистър Ъруин ви съветва да не отговаряте на въпросите ми, но и той трябва да си помисли. Едно съучастничество е сериозно обвинение. Грешите много като отказвате да признаете какво се е случило на 3 януари. Това признание ще се обърне срещу вас само в случай, че сте знаели за намерението на Дегън да убие Моллой. Шокирана сте, нали? Звучи невероятно и твърде неправдоподобно; Дегън не би споделил с никого плановете си да извърши убийство. По — скоро онази вечер той е поискал личен разговор с вас. Предварително е пресметнал, че отиването на мисис Моллой на театър на вашето място ще реши всичките му проблеми. В такъв случай е глупаво и опасно да се мълчи.
— Беше точно така, както го описахте, мистър Улф! — мисис Ъруин произнесе ясно и отчетливо.
Съпругът й отстъпи една крачка встрани. Неочаквано се намеси Джеръм Аркоф.
— Не бъди глупав, Том! Това ще й помогне!
Не се сдържа и Рита.
— Хайде, Фани, признай си!
Фани протегна ръка към мистър Ъруин и очите й потърсиха неговите.
— Винаги съм била само твоя, Том. Можеш да ми вярваш. Дегън просто каза, че иска да ме види, за да сподели нещо с мен. Дойде към 10 часа в апартамента. Чак сега разбирам всичко!
Дегън скочи към нея — по-скоро един импулс, отколкото предварително замислено нападение. Нямаше никакви изгледи за успех, Сол и Пърли бяха точно до него. Опитът на Дегън да се хвърли върху мисис Ъруин още веднъж потвърди съмнението на Улф относно поведението на този човек. Не успя да я докосне.
Семействата Аркоф и Ъруин се изправиха. Креймър ги последва, а Албърт Фреър протегна ръка към телефона на бюрото ми. Независимо от това всички чухме последните думи на Улф.
— Аз свърших, Креймър, почти 12 минути преди да е изтекъл предоставения ми според уговорката един час.
Възползвах се от общото раздвижване и се качих горе да информирам мисис Моллой, макар че й предстоеше да чуе всичко отново.
Трябваше да прекъсна възможно най-бързо разговора на Фреър по долния телефон. За целта избрах Лон Коен от „Газет“, който чакаше новини.
XIX
След няколко дни Креймър се отби в кантората към 6 часа следобед. Беше много мил с мен, нарече ме „Арчи“. Седна на червения стол и пиха бира с Улф. Към средата на разговора Креймър заговори по същина.
— Улф, прокурорът иска да знае как се сдобихте с ключа за шкафа на Брандт. Между другото това не е безинтересно и за мен.
— Мисля, че не е необходимо да обсъждаме този въпрос — Улф беше категоричен. — Няма смисъл да те обезпокоявам излишно. Какво ще стане, ако кажа на прокурора, че ключът ми е бил изпратен по пощата и съм унищожил плика, или, че Арчи го е намерил на тротоара? Ти му предаде истинския убиец и това е достатъчно.
Креймър замълча.
Скоро Питър Хейс бе пуснат на свобода. Предстоеше уреждането на проблема с таксата. 50 000 долара бяха доста пари за една седмица труд, но Улф не отстъпи. Вдовицата на Джони Кимс и майката на Ела Рейс получиха чекове за еднаквата сума от 16 666. 67 долара. За шефа останаха 16 666. 66. Това накара всички, които го мислеха за скъперник да си затворят устата.
Пол Херълд заяви пред съда, че семейство Херълд — Джеймс Р. Херълд и съпругата му са негови родители. Въпреки това „Таймс“ съобщи най-авторитетно за сватбата на Питър Хейс, а „Таймс“, както открай време е известно, публикува само истината.
Питър и Зелма се ожениха един месец след като Патрик Дегън бе осъден за убийство, първа степен. Няколко седмици по-късно брачната двойка ни посети в кантората. Едва познах момчето, с което за пръв път се видяхме през решетките в един априлски ден. Вече приличаше на човек. И за да остана честен докрай, ще кажа, че П. Х. не беше нищо особено.
Тръгваха си вече, когато Зелма Хейс отиде до бюрото на Улф и сподели искреното си желание да го целуне. Не беше сигурна, че той изпитва същото, но продължи да настоява. Улф поклати отрицателно глава.