— Предупреден ли сте, че ще ви се обадя?
— Да, спомена и това.
— Както виждате, вече съм тук. — Фреър се чувствуваше неудобно в големия фотьойл. Седеше накрая с длани на коленете. — Според Гудуин обявата в днешните вестници няма нищо общо с клиента ми Питър Хейс и вие не го познавате. Не му повярвах. Един час по-късно той се появи в залата, където се водеше процесът. Това трябва да ми се обясни. Убеден съм, че клиентът ми е невинен. Жертва е на подла съдебна инсценировка. Не искам да кажа, че обявата ви е част от цялата интрига. Признавам, че не може и да бъде, защото излезе в деня на произнасяне на присъдата. Независимо от всичко възнамерявам да…
— Мистър Фреър, — Улф повдигна длан. — ако позволите искам да ви обясня по-простичко нещата.
— Едва ли ще успеете по този начин да ме удовлетворите.
— Зная. И съм готов да направя за вас нещо, което рядко правя, освен по задължение. Сега съм подтикнат от извънредни обстоятелства. Ще ви кажа какво сподели с мен един клиент. Вие сте член на нюйоркската адвокатура, нали?
— Естествено.
— И сте адвокат на Питър Хейс.
— Да.
— Тогава ще споделя с вас нещо поверително.
Фреър присви очи.
— Не се обвързвам с тайни, особено когато става въпрос за интересите на клиента ми.
— Така и предполагах. От вас се иска само да запазите тайната на един друг човек. Интересите на моя и вашия клиент може да се, а може и да не се кръстосат. Ако това стане, ще действуваме съвместно, ако ли не, разчитам на вашата дискретност. Това е замисълът на обявата.
Улф му разказа за срещата ни с Джеймс Р. Херълд. Когато свърши, на Фреър всичко му стана ясно. Адвокатът умееше да слуша. Прекъсна Улф само два пъти — единият път, за да си изясни някаква подробност и вторият — когато поиска да види снимката на Пол Херълд.
— Преди да продължа — добави Улф — можете да проверите всичко дотук. Потвърждението на мистър Гудуин вероятно няма да ви е достатъчно. Проверете бележките му, които представляват 5 машинописни страници. Можете и да позвъните на лейтенант Мърфи при условие, че не му казвате кой сте. Тук аз завися изцяло от вас. На този етап не ми се ще да се прави връзка между нашия и вашия П. X..
— Проверката може да почака. — призна Фреър. — Трябва да сте глупаци, за да измислите такава история и аз много добре знам, че не сте. — Облегна се по-удобно назад. — Моля ви се, свършете до край!
— Аз почти свърших. Когато казахте на мистър Гудуин, че не знаете нищо от биографията на клиента си, и че няма семейство, той пожела да види Питър Хейс и затова дойде в съда. Първото му впечатление е било обезкуражаващо; след това клиентът ви е станал и се е обърнал към публиката със съвсем друг израз на лицето. Тогава мистър Гудуин е намерил прилика с другото лице, на Пол Херълд от снимката. Когато я поискахте, ви помолих да не бързате. Сега можете да я видите. Арчи?
Извадих една снимка от чекмеджето и я подадох на Фреър. Загледа я, затвори очи, отвори ги и пак се вторачи в нея.
— Може и да е той… Твърде възможно е. — Продължи да я разглежда. — А може и да не е. — Обърна се към мен. — Какво казахте за лицето му, когато се извърна към залата?
— В него имаше живот, да…, имаше все още някакво присъствие на дух. Както вече споделих с мистър Улф, искаше да прати някого по дяволите.
— Не съм забелязал никаква искрица живот у него. При първата ни среща каза, че всичко е загубено. Оттогава насам е изпълнен с отчаяние.
— Приемам — каза Улф — след това, което чух от вас, че може да е Пол Херълд. Не знаете ли нещо за живота и контактите на клиента си с други хора, което да изключва такава възможност?
— Не, не знам. Отказва да говори за себе си. Твърди, че няма роднини. Това се обърна против него по мнението на областния съдия. Не беше явно, но се подразбра.
Улф се примири.
— Искате ли да проверите казаното от мен?
— Не, приемам го изцяло. Както вече подчертах, вие не сте глупак.
— Тогава да обсъдим ситуацията. Ще ви задам два въпроса.
— Питайте!
— Платежоспособен ли е клиентът ви?
— Не, не е дори в състояние да плати разноските по делото. Това не е тайна. Заех се със защитата по молба на мой приятел — шеф на рекламна агенция, в която работеше клиентът ми преди да бъде задържан. Всичките му колеги го обичат и говорят само хубави неща за него, както и останалите — приятели и познати, с които се срещнах. Биха могли да свидетелствуват, ако знаеха, че ще му помогнат. За жалост към затворническите решетки той прибави още една бариера, с която се изолира от света.
— Тогава, ако това е Пол Херълд, трябва да го докажем. Нямам за цел да събудя користолюбието ви, но клиентът ми е богат. При условие, че сте убеден в невинността на вашия, ще искате обжалване, което ще струва пари. Вторият ми въпрос е ще ни съдействувате ли да сложим край на нашето съмнение колкото може по-бързо, дали нашия и вашия П. X. са едно и също лице?