Глава VI
В БОРБА С „ЛАНСЕРОСИТЕ“
Спорът съществуваше отдавна, от далечни времена, много преди Ренжар и Жан да бяха родени. Той датираше от издаването на прословутата папска вула, с която през 1493 година папата отдаваше Америка на Испания и на Португалия, очертавайки за граница на Новия свят мислена линия, която свързва единия полюс с другия. Въз основа на този документ испанците смятаха, че се намират у дома си и в Антилските острови, където бяха струпани богатства, привличащи толкова апетити.
Обаче Франсоа I даде право на своите корабоплаватели да търгуват с бразилските брегове и Антилските острови. Холандците и англичаните го последваха. В средата на XVI век кораби от Диеп, Кимпер и Конкарно се отправиха към местата на предполагаемите баснословни богатства. Нормандските търговци носеха лъскави дреболии, предназначени за замяна срещу подправки и какао.
Насърчена от папската вула, Испания дори не смяташе за нужно да окупира всички острови. Всички новодошли се чувствуваха като у дома си независимо от своята националност. Когато биваха нападнати от испанци, те бранеха и себе си, и богатствата си. Трудно биха могли да се изброят обратите — победи и поражения, които характеризираха дългия период, изпълнен с войни. Ла Тортю беше благословено и желано място поради сребърните си и железни находища, мрамора, ценните дървета и великолепната си растителност. Испанците, дошли най-напред, започнали да изтребват тихите и простодушни индианци, които не умеели добре да се бранят. По-късно пристигнали „емигрантите“, след тях наемниците, чиято съдба вече познаваме След изтичане на трите години оцелелите от тях се заселвали и се причислявали към населението, съставено от земевладелци, ловци, наемници или слуги и най-после флибустери.
Трябва да изясним, че последната категория, отличаваща се с любов към приключенията и безстрашно поемане на рисковете, скоро заела господствуващо положение. Авантюристи по призвание, флибустерите били дребни благородници по произход или просто хора, родени да ръководят. Подкрепяйки борбата на френския крал срещу испанците, те на пръв поглед изглеждали крайно недисциплинирани. Но тези смелчаци не само завладявали плячка, придобита в тежки боеве, а поели и управлението на колонията. Флибустерите не само умеели да нападат, но и да защищават себе си, както и населението, което испанците искали да прогонят. Те пазели изправено знамето с лилиите и служели по свое му, но храбро и вярно на обичания от тях владетел на Франция.
Тази част от остров Ла Тортю, където ловуваха Ренжар и Жан, беше най-пуста и недостъпна. Ето защо те не знаеха почти нищо от това, което ставаше по пристанището и крайбрежието, където отиваха само за да продадат кожите и пушеното месо. А испанците отново бяха решили да разполагат с тези земи, които считаха за свои. Първоначално те слязоха на брега с желание да ловуват и да се възползуват от всичките облаги на лова.
Ловците испанци действуваха съвсем различно от французите. Те търсеха главно бикове, които с помощта на кучетата си прогонваха в някоя ливада и ги нападаха с копия и сърпове. Така се стигаше до истински борби с бикове, като онези, които открай време стават по арените на Иберийския полуостров. За да се чувствуват защитени и да ловуват на воля, испанците стоварваха от време на време на брега нещо като защитни групи, съставени от „лансероси“. Названието им идваше от испанската дума, означаваща копие — тяхното единствено оръжие. Почти винаги буканиерите веднага откриваха присъствието им на острова.
Буканиерите французи се смятаха ощетени от това изтребване на „техния“ дивеч. Ренжар и Жан не знаеха нищо за пришълците, тъй като точно тогава имаха много успешен лов и бяха задържани навътре в гората.
След края на този период те притежаваха голямо количество кожи и месо. Един ден решиха да закарат своя улов към крайбрежието. И така те тръгнаха без всякакво подозрение, когато изведнъж отгоре им се нахвърли някаква лаеща глутница, изскочила изпод дърветата.
Това бяха зли кучета със свиреп вид, дресирани очевидно да гонят еднакво добре и французите, както и биковете. Скоро след като обсадиха Жан и Ренжар, появиха се и непознати хора.