— Да бягаме! — извика Жан. И той, и приятелят му бяха разбрали, че пред тях са испанци.
Но това беше празно пожелание, тъй като и двамата бяха вече обкръжени от глутницата. Принудени бяха да поставят на земята внушителния си товар и да се бранят. За съжаление поради това, че носеха кожите и месото, те не бяха взели със себе си пушките и се оказаха без оръжие. Жан измъкна ножа си, Ренжар го последва и като отблъснаха първите кучета, те се възползуваха от единствената възможност, която им оставаше — да се върнат през гората натам, откъдето бяха дошли.
Започна отчаяно бягство. След тях бяха кучетата, някои от които — съсечени и скимтящи — останаха назад. Хората бяха още по-далече. Те крещяха, хулеха и заплашваха, че нищо добро не очаква и двамата, ако бъдат хванати. Обаче Жан и Ренжар добре познаваха гората. Скоро те пристигнаха задъхани до своята гупа, след като се бяха катерили по дърветата, скачали от клон на клон, след като се бяха спускали по дълбоките урви, покрити със заплетени растения.
Бяха успели да отклонят преследвачите, но не за дълго. Кучетата навярно щяха да открият следите им Все пак те взеха пушките си и сега можеха скъпо да продадат живота си. Решиха да напуснат лагера и всичко, каквото бяха струпали там, и да изчакат подобри времена. Заедно със своите кучета те се отдалечиха още навътре в гората, уверени, че така са вън от опасност.
Сметката им беше логически издържана, но бяха я направили без хайката лансеровци, за чието присъствие изобщо не знаеха. Те мислеха, че имат работа с испанци ловци, наричани „монтероси“ или „матадори“, и дори възнамеряваха да се присъединят към свои познати буканиери, та общо да дадат на тези грабители — считаха ги за такива — добър урок, който добре да запомнят. И така те вървяха самоуверени, още повече, че разчитаха кучетата да ги предизвестят за всяка опасност. По едно време, когато се намираха на една полянка, дочуха конски тропот.
Докато кучетата наострят уши и Жан и Ренжар заемат отбранителна позиция, конете връхлетяха отгоре им.
Бяха една „петдесетка“ испанци на коне, следвани от тичащи мулати — техни роби. Казваме петдесетка, защото така се наричаше половината от хайката на лансеросите, които патрулираха, докато другата половина почиваше. Тактиката на петдесетката беше да напада французите и да ги избива. За тази цел обаче бе нужна изненада, тъй като копитата на испанците не можеха да се мерят с пушките на буканиерите. За кратко време Ренжар и Жан бяха обкръжени.
Едва бяха избегнали една опасност и ето че попаднаха в друга, още по-голяма. Те застанаха с гръб един към друг, поставиха в шапките барута и патроните си и се приготвиха да се борят до смърт.
Като видяха решителността им, испанците, макар да бяха образували кръг около тях, не се решиха да приближат. Известна им бе точната стрелба на ловджийските пушки, докато самите те бяха въоръжени само с копия. Обсаждащите дълго останаха така, без да предприемат нищо. Слънцето започна да залязва и нощта наближаваше. Това обаче нямаше да погуби двамата мъже, защото пушките им дори в тъмнината щяха да сеят смърт по всяка сянка, която им се изпречеше. Ето защо един от испанците, който говореше френски език, се приближи с развята бяла кърпа.
— Предайте се — каза той — и нищо лошо няма да ви бъде сторено. Искаме само да изпълним заповедта на нашия генерал.
Жан и Ренжар знаеха обаче, че това може да е клопка и че не винаги подобни обещания се спазваха. Затова те отговориха, че не възнамеряват да предприемат нищо и че ако испанците желаят да ги хванат, ще трябва да действуват със сила. При това положение пратеникът се върна, като чу, че Жан извика подире му:
— Ако смееш, ела да ни хванеш! Предупреждавам те обаче, че първият, който приближи, ще бъде веднага прострян от куршум.
Явно беше, че испанците обмислят нещо. Някои от главатарите им вдигаха ръце към небето и силно ги размахваха, после сочеха двамата приятели, като че искаха да заповядат на хората си да не чакат повече, а да се хвърлят върху тях. Никой обаче не се подчини въпреки гнева и заканите Нощта се спусна и Жан каза на Ренжар:
— А сега да пробием, като стреляме пред нас. Те ще се дръпнат и ще можем да избягаме.
Предложението на Жан бе изпълнено. Преминаха през редица от испанци, които дори не се опитаха да се противопоставят. Смелостта бе възнаградена. Но макар да бяха спасени този път, те знаеха много добре, че опасността продължава да ги заплашва.
— Досега живяхме двамата сами — каза Ренжар, когато стигнаха на сигурно място, — но вече времената се промениха. Бихме могли да се защищаваме успешно и да запазим живота си само при положение, че се съюзим с други. Трябва да намерим останалите буканиери, да се уговорим с тях и заедно да образуваме група, която не само може да устоява на испанците, но и да ги изгони от острова. Аз мислех, че няма да има вече подобни стълкновения, но се излъгах, щом като започват пак, трябва да сме достатъчно силни, за да побеждаваме.