Посетителят бе приет високомерно. Нима губернаторът можеше да си представи, че единствено със заповедите, които бе донесъл, щеше да превърне любителите на приключения в земевладелци и да сведе печалбите им до минимални доходи от земята? Никои от флибустерите не би приел това, с изключение може би на Жан Тиебо, който държеше да не извършва противозаконни деяния.
— Господин губернаторе — каза Лоран, обръщайки се към г-н дьо Кюси, — дошъл съм отново да ви по-искам разрешителното, което винаги ми е било давано от вашите предшественици.
— Не може и дума да става за това, капитане — отговори губернаторът. — Това би било в противоречие с инструкциите, които трябва да изпълнявам. А нужно ли е да ви припомням, че те са дадени от краля на Франция?
— Господине — каза Лоран, — без редовно позволително ще ми бъде невъзможно да ви предоставям законната част, която ви се полага от нашите плячки и печалби.
— Няма да имате печалби и плячка, господине, а аз няма да предявявам претенции за каквото и да било.
— Въпреки всичко ние ще действуваме, а вие ще загубите частта си.
— Кралят не ви е простил за смъртта на капитан ван Хорн — каза г-н дьо Кюси.
— Кралят не знае за нашите приготовления — от сече Лоран. — Той не би могъл да порицае нищо, с което не е запознат.
Като изрече тези думи, той постави отново шапката си и тръгна, сподирен от закани. Той обаче не искаше да ги слуша и се върна при хората си силно разгневен. Тъй като експедицията беше вече подготвена, на следващия ден Лоран даде заповед за тръгване. Не, той нямаше да се откаже от проекта си. Всъщност беше и твърде късно. Хората бяха посрещнали неговите намерения с ентусиазъм, още повече че кесиите им бяха празни. И тъй флибустерите отплуваха и всеки повтаряше: „Отиваме към Кампеш.“
Наистина избраният обект бе твърде значителен. Обкръжен с легенди, той будеше големи надежди за богата плячка. Лоран потегли в съдружие с Грамон. Славата на двамата капитани беше сигурен залог за успех.
И така те приближиха брега на континента. Междувременно Лоран получи новини, които оправдаваха решението му да не се подчини на г-н дьо Кюси. Ако слухът беше верен, то наистина отношенията с Испания бяха започнали да се влошават. Да, испанците винаги са били врагове на французите и ако Лоран и Грамон не бяха изпреварили, противникът пръв щеше да предприеме враждебни действия.
Нападателите слязоха на брега близо до Кампеш в ранна утрин, както при Вера Крус. Тук обаче изненадата дойде в обратна посока. Как стана това? Предишната вечер Лоран изпрати на брега съгледвачи, които да подготвят дебаркирането и да сигнализират при поява на испанци. Тъй като съгледвачите не дадоха сигналите, уговорени за в случай на опасност, Лоран и Грамон изпратиха множество лодки и на разсъмване слязоха необезпокоявани на брега. Но щом се отправиха към вътрешността, около тях изникна внушителна група от индианци, които започнаха да ги обсипват със стрели, надавайки диви крясъци. Оказа се, че съгледвачите на Лоран били пленени. Подложени на мъчения, те не оправдали доверието на капитана и издали неговите планове.
Сражението беше ужасно. Ренжар и Жан Тиебо се биха като лъвове. Най-после флибустерите овладяха положението, макар и с цената на много жертви. Тогава те помислиха, че неприятелят е разгромен. Кампеш не бе далеч. Те се отправиха нататък, като вярваха, че градът или ще се предаде, или ще го завземат като Вера Крус. Обаче нищо подобно не се случи. Едва бяха наближили стените на града и се натъкнаха на въоръжени и добре окопани жители, които бяха предупредени от индианците. Необходимо бе отново да се бият. Едва след повторно кръвопролитно сражение Кампеш падна, като предостави на победителите едновременно своите съкровища и развалини.
Глава XI
ГРАМОН ПРАЩА ШАЙКИТЕ СИ
Съпротивата на града разгневи Грамон и Лоран. Извършени бяха големи грабежи. Някои от жителите, като виждаха какво ги очаква, решиха, че е по-добре сами да изгорят и унищожат къщите и богатствата си, отколкото да ги оставят в ръцете на нападателите От своя страна Грамон пусна в действие шайките си из цялата околност и в един район от петнадесет до Двадесет левги не остана нито едно село, нито една Плантация неразграбени или неунищожени.