Разстоянието между преследвания и преследвачите намаляваше малко по малко. На испанския кораб много добре се различаваха въоръжени хора и готови фитили. В този момент Лоран заповяда:
— Хвърлете в морето дърветата!
Действително това беше начин да се облекчи товарът на кораба. Освен това, като плувнеха във водата тежките греди, може би щяха да забавят испанците.
Заповедта бе веднага изпълнена, а резултатът се оказа великолепен. Наистина преследвачите не бяха спрени от плаващите дървета, но се наложи да се отклоняват, да загубят време и да увеличат разстоянието до французите. Трябваше да заобикалят препятствията, които в бързото си движение, подобно на стенобои, можеха да увредят корпусите на корабите им. Благодарение на това Лоран излезе извън обсега на топовете, но за нещастие нощта бе още далеч.
Да, нощта наистина бе още далеч. Тя щеше да скрие и скъта слабите, но засега бързоходните испански кораби, носещи повече платна, постепенно наваксваха загубеното. Намаляването на товара не направи кораба на Лоран по-бърз от преследвачите. За момент Лоран помисли да изхвърли в морето част от останалите товари, но и това нямаше да го постави в по-благоприятно положение. Той изчисли, че за по-малко от един час отново щеше да се намери в обсега на испанските топове и че ако те решат да стрелят, бързо щяха да ги изпратят на дъното. Той не можеше да знае, че има заповед за неговото залавяне жив и че корабът му беше разпознат. Доста дълго той премисляше нещата. Стоящият край него Жан Тиебо прочете в лицето му известно смущение. Необходимо бе да се вземе решение. Ако трябваше да се бият, налагаше се да използуват всички възможности, които единствено денят можеше да предложи на хора, обучени в точна стрелба: сами да избират врага, да им бъде ясно към какво се стремят и на какъв риск се излагат. Лоран ненадейно се реши:
Приятели — извика той, обръщайки се към всички, които можеха да го чуят, — дойде моментът, който много от нас очакваха. Ние направихме всичко, каквото можехме. Ясно е обаче, че не ще успеем да избягаме от онези, които искат да ни заловят. Достатъчно сте опитни, за да знаете на каква опасност сме изложени, а сте и достатъчно смели, за да не се плашите от тази опасност. Тук трябва да съберем всичките си сили и да опитаме всички възможности. Необходимо е едновременно да се защищаваме и да нападаме. В случая трябва да употребим всичко — доблест, хитрост, безстрашие, та дори и отчаяние. Ако попаднем в ръцете на неприятеля, не можем да очакваме друго освен позор, жестоки изтезания, а накрая и смърт. И така, да направим опит да се изплъзнем от тяхното варварство. А за да се изплъзнем — да се бием!18
При тези думи над палубата прокънтяха силни ви-кове, които се разнесоха над морето, навярно чак до испанците.
— Да… да… Да се бием!… По-добре да умрем, ако трябва, отколкото да попаднем в плен или да ни избесят по високите мачти!
Жан без колебание се включи в общите възгласи и в този миг Лоран го погледна приятелски:
— Жан — приятелю мой — каза той, — жребият е хвърлен — да се готвим за бой!
Глава XII
ЕДИН „БРАТ ОТ КРАЙБРЕЖИЕТО“ НЕ БЯГА
Лоран не се задоволи с казаното. Наистина речта, която произнесе, подтикна и засили смелостта на хората. Капитанът обаче прецени, че изходът на боя все пак е още несигурен. Преди да разпрати всички на бойните им постове с оръжия в ръце, той каза на Жан:
— Ела, драги Жан Тиебо. Ще ти възложа една задача. Закълни се, че ще я изпълниш без колебание, ако му дойде времето.
— На вашите заповеди, капитане.
— Жан, ще вземеш един фитил и ще бъдеш готов при първия мой сигнал да възпламениш барутния склад на нашия кораб.
— Слушам, капитане.
— Спасение можем да намерим само в победата или в смъртта. Ще изпълниш заповедта ми.
Веднага Жан отиде при един от мерачите на топове и взе от него фитил. Запали го пред очите на всички и го задържа готов в ръката си.
— Разчитайте на мен — каза той.
В това време Лоран даваше своите заповеди:
— Ще сменим посоката и неочаквано ще се насочим към тези господа. Веднъж вече хитростта ни даде резултат — защо да не сполучим пак? Само дързостта и безстрашието могат да ни спасят.
След тези думи, с присъщата си младежка пъргавина, която бе запазил въпреки годините, той постави по един ред бойци от двете страни на палубата — отляво и отдясно.
— В сравнение с испанците нашите топове са малобройни, но ние стреляме по-добре. Всеки от вас, стрелци, да се цели в определен човек. Никой не трябва да убегне от нашата стрелба! Споразумявайте се да не стреляте по един и същ неприятел и внимателно се прицелвайте.