— Разчитайте на нас, капитане! — извикаха всички. — Ще стреляме като на състезание.
— Готови ли сте?
— Готови сме.
— Тогава, напред! Трябва да минем между техни те кораби и добре да ги ударим!
Корабът рязко се обърна в обратна посока. Като плуваше точно срещу испанците, той разви голяма бързина, на която капитан Лоран дьо Граф разчиташе много.
— Ще стреляте само по моя команда!
— Да, капитане!
За да е по-близо до хората си, Лоран застана под голямата мачта. Оттам той направляваше движението на кораба и боя. До него стоеше Жан с фитила в ръка. На рамото си обаче той носеше и своята пушка, същата, с която като буканиер така хубаво се бе прицелвал и убивал дивите животни. Той бе спокоен и дори не трепваше. Откакто бе живял в плен и мислеше, че краят му е дошъл, той бе престанал да се страхува от смъртта. Сега стоеше уверен и непоколебим — готов да се жертвува за онова, което смяташе справедливо. И ако той се впуснеше в боя, щеше да го стори повече за прослава на своето отечество, отколкото за флибустерството.
Несъмнено испанците бяха изненадани от обрата на събитията. Те не очакваха този, когото бяха помислили за беглец, да се нахвърли изведнъж върху тях Лоран забеляза смущението им и се възползува от това, доколкото можеше.
Неговото главно опасение бе да не би испанците да го изпреварят в стрелбата. Позицията на кораба му бе такава, че би понесъл два странични залпа едновременно — по един от всяка страна. В такъв случай съществуваше опасност да прекършат мачтите му, да го засегнат така, че да не може да маневрира. Ето защо той опъна още платна — до пределните възможности, и се понесе с максимална бързина между двамата изненадани неприятели. В случая обстоятелството, че корабът му е по-малък и по-нисък, бе от голяма полза. Той знаеше много добре, че ако успее да заеме позиция помежду противниците, те не ще могат да го обстрелват от упор поради опасността да се обстрел-ват взаимно над кораба му или през него.
Приблизително така и стана. Когато испанците се опомниха и видяха, че корсарският кораб се впуска помежду им, те насочиха топовете си. Бързо, преди още той да бе достигнал до място, което би възпрепятствувало обстрелването, те стреляха към кораба с черен флаг.
Лоран дьо Граф обаче правилно бе преценил положението. Поради опасността да се засегнат взаимно испанците не се целеха както трябва. В резултат на това гюллетата им преминаха над задната част на кораба на Лоран, без да го засегнат. След миг той се намери като в коридор между двамата неприятеля. Нищо не му пречеше да стреля по тях, но Лоран изчакваше вятърът да го приближи повече, и то на еднакво разстояние от двамата.
Неприятелските кораби бяха вече толкова близо, че се различаваха всички подробности на въжетата и платната им; виждаха се всички лица на стрелците и войниците. Те изглеждаха свирепи, но това не само че не изплаши пиратите, а напротив, подтикна ги към действие. Когато сметна, че позицията им вече е добра, Лоран погледна радостно към Жан Тиебо, но не за да му заповяда да подпали барута… Като се обърна към стрелците си, вдигайки сабята, която държеше в дясната си ръка, и размахвайки пищова, измъкнат от пояса, на свой ред той заповяда:
— Огън!
Отведнъж пиратският кораб се покри с дим от пушки и топове. Когато димът се разнесе, стана ясно, че всеки от стрелците бе изпълнил задачата си отлично. Противникът бе претърпял големи загуби: множество трупове и умиращи покриваха палубите на двата кораба. Жан, който виждаше много добре, преброи на всеки от корабите по повече от петдесет човека, извадени от строя. Това беше огромна цифра, но същевременно беше и твърде малко, като се знаеше, че на испанските кораби има по хиляда и петстотин души.
Обаче в случая моралният ефект беше по-силен и по-важен. Вятърът вече отнасяше Лоран далеч от враговете. Те не се опитваха да стрелят, всичките им усилия бяха насочени към едно: да сменят посоката и да се впуснат по петите на този, когото наричаха пират и който вече се отдалечаваше. В положението, в което се намираха, не можеха да насочат топовете си към него.
Така Лоран спечели известна преднина и помисли, че ще може да избяга. Испанците обаче съумяха навреме да се впуснат след него и постепенно намаляваха разстоянието. Скоро френският капитан разбра, че пак ще го настигнат. Вятърът, който доскоро му помагаше, сега благоприятствуваше испанските кораби, снабдени с повече платна.
Корабът на вицеадмирала бе маневрирал по-бързо и сега бе начело в преследването. Когато се приближи достатъчно, топовете от предната му част влязоха в действие Най-напред профучаха няколко гюллета, които изчезнаха в морето със свистене на разтопен метал. После изведнъж друго гюлле, по-точно насочено, попадна върху палубата, на мястото, където се намираха Лоран и Жан Тиебо.