Те стояха безмълвни, пестейки силите си. Нямаха и какво повече да си кажат. Мълчанието им се сливаше с околната тишина, тъй като течението ги носеше, но никакъв вятър не духаше. Към пладне Жан рязко се изправи и загледа морето с блуждаещи очи. Той щеше да се хвърли във водата, ала Лоран го задържа и принуди насила да седне отново. Тогава Жан се разплака. Той не плачеше за себе си, тъй като не бе загубил смелостта си, но плачеше само от безсилен гняв, защото нищо не можеше да направи.
— Загубени сме — каза той.
— Не още — отвърна Лоран и на свой ред се изправи. С омършавелия си от лишенията пръст той посочи към хоризонта.
— Земя! — извика той.
— Не… не… — отговори Жан с нервен смях. — Не може да е земя… Това е само мираж.
— Земя е — каза Лоран.
Едва бе изрекъл тези думи и се изви благоприятен вятър, който ги понесе нататък. Те си помагаха с греблата и скоро приближиха до брега. Слязоха в малък залив, между две скали, където с последни сили изтеглиха лодката на брега. После се строполиха като мъртви от толкова умора и вълнения и тъй като нощта наближаваше, а бяха пили и много вода от едно поточе, което течеше до самия пясък, те заспаха до сутринта.
Глава XV
ПРИ ГУБЕРНАТОРА ГОСПОДИН ДЬО КЮСИ
Една ръка ги разтърси и те се събудиха. Отвориха очи и тъй като се беше съмнало, видяха, че ли обкръжава група от десетина въоръжени мъже:
— Кои сте вие? — запита, навеждайки се над тях, човекът, който, изглежда, беше водачът.
— Аз съм Лоран дьо Граф — каза капитанът, — а това е Жан Тиебо, мой заместник.
Заместник на капитана! Жан не се бе надявал на подобно повишение и почувствува, че сърцето му прелива от радост. Нямаше обаче време да се радва повече, човекът казваше:
— А! Лоран дьо Граф и Жан Тиебо… Е добре! Последвайте ме. Заповядано ми е да ви заведа при губернатора.
— Какъв губернатор? Къде сме? — попита капитанът.
— Господин дьо Кюси… — започна човекът.
— Честна дума, наистина сме на Испаньола! — извика Лоран.
— Да — потвърди човекът, а на патрулите, които кръстосват острова и брега, е заповядано да ви отведат незабавно при губернатора, щом ви заловят.
— Знаете ли причините за този арест?
— Повярвайте, не — отвърна човекът. — Аз само изпълнявам заповедите… Вие обаче сигурно се досещате.
За арестуването на Лоран можеше да има много-причини: отплувал бе без позволително, нападнал бе Кампеш, а също бе убил ван Хорн. За Жан обаче нямаше друга причина, освен че го беше придружавал. Не съществуваше никакво основание да търсят именно него, неизвестния флибустер.
Силите им се бяха възвърнали и те тръгнаха, измъчвани от множество въпроси. За момента те губеха свободата си, но животът им не беше в опасност, освен ако бе пристигнала от Франция заповед за строго наказание на корсарите. Ето защо въпреки всичко те се радваха, че отново са на твърда земя и че са стъпили на Испаньола.
В Санто Доминго пристигнаха едва когато денят преваляше, тъй като бяха слезли северозападно от града, в същата посока, но малко по-далеч от мястото, където някога, преследван от пазачите, Жан успя да се спаси с една открадната лодка. С нея той прекоси протока, разделящ Санто Доминго от Ла Тортю Минавайки близо до това място, те видяха рибари и Жан ги заговори. Едва разменил няколко думи, той разбра, че има работа със собствениците на лодката Ето защо сега им посочи залива, където с Лоран бяха оставили испанската лодка, като им каза, че ако желаят, могат да разполагат с пея.
С вече успокоена съвест, Жан заедно с Лоран влязоха в Санто Доминго, без да бъдат вързани, но заобиколени от стража. Градът не се бе променил и въпреки опасенията си те бяха радостни, че го виждат отново. Отведоха ги направо при губернатора.
Господин дьо Кюси се намираше в своя голям кабинет, чиито прозорци бяха над самия град и гледаха към пристанището. При влизането им той стана и се отправи тежко към тях:
— Капитан Лоран дьо Граф — каза той, — ето че вие сте отново при мен. Съвсем не личи да ви е провървяло, като не се подчинихте на моите заповеди!
— Не знам, господин губернаторе — каза Лоран, — дали до вас е достигнало ехо от подвизите, които извършихме в името на краля на Франция. Ние обаче завзехме Кампеш, след това, тъй като корабът ми се отклони от пътя, унищожихме два испански кораба с по шестдесет топа и по хиляда и петстотин човека.
— Вие двамата сами ли?